* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичко по равно делиха,
нивите мерят с въжета,
ливади мерят с тънки синджири,
лозята четат ред по ред,
златото мерят с шиници,
останало само да делят
два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за друг цвилеха;
ако соколи разделят,
един за други пищяха.
Петър, по-големия,
той на Маринка казал:
- Слушай, Маринке,
нещо ще ти поръчам,
на брат ми няма да обаждаш,
аз съм, Маринке, в ливади,
да ида конете да си напаса,
соколи да си пусна,
соколи да похвъркат,
а пък ти, мари, Маринке,
хубави гостби да наготвиш,
сладко вино да наточиш,
във гостби отрова да сложиш,
брат ми на обед да поканиш,
нахранете се, Маринке, почерпете се,
брат ми отрова ще хапне
и всичко за нас ще остане,
всичко бащино имане!
Петър в ливади заминал,
пуснал коне да пасат
и сиви соколи да хвърчат.
Като конете пасели,
един други се дирили;
като соколи хвърчали,
един след други вървяли.
Насреща им орлица грамадна
и почнали да се бият.
Сиви соколи хвърчаха,
сиви им пера летяха,
сив орел пищеше
и майка си кълнеше:
- Проклета да си, майко,
три проклета да си,
дето не си ми отхранила
ни братец, майко, ни сестра,
в борбата да ми помогнат!
Голям бой се били,
на орела червени кърви текли
и червени меса падали.
Петър се много затъжил,
впряга коне в каруца,
соколи в клетка затваря
и за вкъщи си тръгва.
Маринка, булка хубава,
нали е ръка поръчано,
хубави гостби да сготви,
червено вино да наточи
и в гостби отрова да сложи,
но Маринка не го извършила,
както Петър й поръчал.
Наготвила й, вино източила,
и девера си Павел поканила,
поканила и му казала:
- Наяж се, девер Павле, напий се,
па легни дълбоко да заспиш.
Като се Петър завърне,
да те завари да спиш.
Докато Маринка думала
и към портата поглежда -
Петър си иде от ливада,
и на Маринка продума:
- Маринке, булка хубава,
туй що ти, Маринке, поръчах,
извърши ли го или не си?
Маринка нищо не успяла да каже.
Петър от каруца слиза
и към къща с голяма мъка тръгва.
Докато врата отвори
и викнал, заплакал.
- Я стани, братко Павле,
че аз да ти се обясня,
че голям грях сторих пред тебе!
Като Петър плачеше,
Павел се от сън събуди.
- Я стани, братко, я стани,
двама да се прегърнем,
и двама на едно да живеем,
и всичко за нас да остане,
всичко бащино имане!
А пък булката Маринка,
награда ще я наградим,
че що съм поръчал,
не го е извършила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015