|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Имала е мама, имала,
имала е двама синове,
Стоян и Никола двамата.
Изхрани ги мама, изхрани,
лете по людски стърнища,
зиме по людски дараци;
че ги мама отхрани,
дор за женене станаха.
Зажени мама Никола,
зажени, загоди,
взела му й булка хубава,
хубава булка Петранка.
Кат' го мама ожени,
той стана рано в понделник,
задигна пушка хайдушка,
поведе сиви соколи.
Той на булче си заръча:
- Петранке ле, моя пръвнино,
аз в гората ще ида,
ти да ми чарди изкараш;
кат' се назад повърнеш,
когото срещнеш, да питаш
за билки и за отрови -
ти да ми братец отровиш,
под стряха да го гудиш,
с бяло платно прикриеш
и да му свещи запалиш,
да остане мама въз нази
с четири чифта волове,
два чифта черни биволи,
два ми коня хранени,
два ми сиви соколи...
Никола в гора замина;
булка му й чарда изкарала,
че се назад върнала,
никого е нищо не питала,
право си у тях отиде,
седнали са да обядват.
Тя на Стояна думаше:
- Я яж, драгинко, да ядем,
сетнинка да се наядем,
ти под стряха да легнеш,
аз ще те с бяло платно прикрия
и ще ти свещи запаля.
Да видим бачо ти дали
не ще пишман да стане,
дето ми мене заръча,
драгинко, да те отровя!
Като са се наяли,
той под стряхата легнал
и тя го е прикрила,
и му е свещи запалила.
Никола кат' из гора ходеше,
над гората хвъркаха
две пъстри птиченца,
кацнали вода да пият.
Кат' ги Никола показа
на негови сиви соколи,
те птиченца уловиха,
върли ги мъки мъчеха;
птиченца се Богу молеха:
- Божне ле, вишний, великий,
нямаме ли нийде никого,
да дойде да ни отърве
от тези сиви соколи -
я брат, я побратим,
я сестра, я посестрима!
"Ах! - думаше Никола,
какво се сторих, направих,
че си на булче заръчах
да ми братец отрови;
дано да забрави, да не го отрови!"
Никола се е в гора не маял,
право си у тях отиде,
право при стреха отиде -
братец му лежи под стреха,
с бяло платно прикрит
и свещите му горяха!
Кат' го видя Никола,
извади малко ножченце
в сърцето да се удари;
Петранка го с ръка улови,
с друга ръка платно издигна
и на драгинка си думаше:
- Я стани, я стани, драгинко,
аз нали ти рекох:
"Бачо ти пишман ще стане,
дето ми мен заръча,
драгинко, да те отровя!"
Разград, кв. Гецово (Блъсков, Ил. Р. Ред книжки за прочитание
на всекиго. Китка І, Кн. 2. Теменуга. 1881, с. 61, № 5).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|