* * *

Делба на двама братя

Павел, Петър до два мили бра=,
до два мили брата,
много са се бракя обичале,
обичале бракя, драгувале,
със една се вода премиваде,
със една се кърпа пребрисале.
Кога било на ден на Гергьовден
па седнаха бракя да вечерат,
изусних е Тимона невеста
Павел Петър потийо говоре:
- Таком Бога, Петре, по-мал брайно,
айде ние делба да делиме,
мене да са гори и планини,
мене да е бащината коня,
мене да е бащино оружье,
тебе да са ниви и ливади,
тебе да са бащини чифлици.
Петър Павел потийом говоре:
- Таком Бога, Павле, по-стар брайно,
айде тебе ниви и ливади,
айде мене гори и планини,
имаш либе ручоци да готви,
мене да са гори и планини,
мене да е бащината коня,
мене да е бащино оружье,
немам либе ручоци да готви.
Па се двата брата поскараха.
Кога било, мари, на сабаале,
рано рани Павел добър юнак,
па си стегна бащината коня,
на си взема бащино оружье,
па си ойде по гора на лова,
па на либе от портя наръча:
- Първо либе, Тимоно невесто,
ка се върнеш, моме, наназаде
да развикаш Петър добър юнак,
дай му вода лице да омие,
дай му кърпа лице да обрише,
да му дадеш пребела премена,
осучи му свещи восчаневи.
па го прати в църкви на утрина,
а тизека дотуа да останеш,
да уготвиш преблаги ручоци,
у ручоци шекер да не тураш,
но да туриш той люта отрова,
да отровиш Петър добър юнак.
Ако това, либе, не направиш,
кога дойда от гора, от лова,
че ти сечем нозе до колена,
че ти сечем ръце до рамена,
че ти въртим твои църни очи.
Обърна се Тимона невеста,
развикала Петър добър юнак,
даде вода, та е лице омил,
даде кърпа, та лице обриса,
па му даде пребела премена,
осука му свещи восченеви,
па го прати в църква на утрина.
Па станала Тимона невеста,
уготвила преблаги ручоци,
у ручоци отров не турила,
но турила преблага шекера.
Ка си дойде Петър добър юнак,
па седнаха, маре, да си ручат,
разплака се Тимона невеста,
па на Петър потийо говори:
- Браче Петре, по-младо деверче,
като ойде Павел добър юнак,
като ойде по гора на лова
и на мене от порти наръча
да те пратим в църкви на утрина,
а азека дома да останем,
да уготвим преблаги ручоци,
у ручоци шекер да не турам,
но да турим той люта отрова,
та тебека, браче, да отровим.
А я това не сам направила.
Като дойде от гора, от лова,
че ми сече нозе до колена,
че ми сече ръце до рамена,
че ми върти мои църни очи.
Разплака се Петър добър юнак,
па на снаха потийо говори:
- Мила снахо, Тимоно невесто,
защо не си така направила,
зарад мене ти сега да гинеш.
Хитра беше Тимона невеста,
та на девер потийо говори:
- Браче Петре, по-младо деверче,
я се качи на високи чардак,
та си легни у меки душедзи,
тамо лепо тизе да преумреш,
че осучем свещи восченеви,
че ги палим над русата глава,
па че дойде Павел добър юнак,
като дойде от гора, от лова
да видиме Павел що че каже.
Послуша я Петър добър юнак.
Оди Павел по гора на лова.
оди Павел, нищо не улови,
па се върна Павел наназаде.
Върла го е дремка удремала,
па си легна Павел добър юнак,
па си легна под китата ела,
па си легна, та мало придрема.
Припищало пиле соколенце,
гоньила го кръстата орлица,
пиле пищи, на Павел се мольи:
- Отамни ме, Павеле юначе.
Разлюти се Павет добьр юнак,
та погуби кръстата орлица,
та отамна пиле соколенце.
Па се сети Павел добър юнак:
оно пиле за пиленце пищи,
а азека що че да направим...
Па се качи на враната коня,
та си ойде дома на дворове,
ем си иде, ем се провикнува:
- Първо либе, Тимоно невесто,
направи ли това, що тя рекох?
А она му потийо говоре:
- Направих го, та оти да не сам -
захвали се нозе да ми сечеш,
захвали се ръце да ми сечеш,
захвали се очи да ми въртиш,
я се качи на високи чардак
да си видиш Петър добър юнак
дека лежи у меки душедзи,
на глава му свещи восченеви.
Изкачи се Павел добър юнак,
па си виде Петър добър юнак
дека лежи у меки душедзи,
над глава му свещи восченеви.
Па си бръкна у десни джепове,
та извади ноже потайниче,
па намаана Павел да се боде.
Провикна се Тимона невеста:
- Стани, браче, брат ти се убоде!
Тогай стана Петър добър юнак,
па се двата брата прегърнаха,
прегърнаха, бракя разллакаа,
оттогава делба не дельиа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015