* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делили,
двама братя, два близнака,
всичко равно делили,
делили, не се скарали.
Парите с кантар теглили,
нивите с въже мерили,
ливади с тънки синджири,
лозята, братко, ред по ред,
всичко равно делили,
делили, не се скарали.
Най-после са се скарали
за два ми сиви сокола,
за два ми коня хранени.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
да станеш рано зарана,
хубави гостби да сготвиш,
в тях отрова да сложиш.
Повикай тогаз братлето
да яде, да се отрови,
всичкото бащино имане,
конете, още соколите,
всичко за нас да остане!
И аз ще на къра изляза.
Петранка, булка хубава,
хубави гостби сготвила,
в тях отрова не сложила.
Повикала тогаз девера си:
- Петре, деверко по-малък,
я слушай, буля, послушай,
какво ми батьо ти наръча -
хубави гостби да сготвя,
в тях отрова да сложа,
тебе, деверко, да отровя!
Я слушай буля, послушай,
батьо ти като се зададе -
жив се на умрял престори,
с бяло платно ще те покрия,
черна кърпа ще забрадя,
с бистри сълзи на очи ще го посрещна,
за тебе пишман ще стане.
Павел, на къра като отива
соколи да си види,
като нагоре поглежда -
едно ми сиво соколче,
други са го нападнали
и то продумало:
- Проклета да е мойта майка,
дето ми братче не отхранила!
Къде да е сега да дойде,
мене да отърве.
Павел си соколи отпусна,
че си соколче отърваха.
Павел се назад повръща със сълзи.
Петранка, булка хубава,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи,
викнала и заплакала.
Павел Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз на шега ти поръчах,
ти го извърши, мари, наистина!
Опустяло му имане,
конете, още соколите,
кога си братче загубих.
Петър под платното слушаше,
че си под платното повдигна,
прегръща брат си, целува.
Павел Петър думаше:
- Братче ле Петре, по-малко,
всичко бащино имане -
конете, още соколите,
от днес твои да бъдат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015