* * *

Делба на двама братя

Имало е два брата близнака -
един Петър, а другийо Павел,
имали са бащино имане,
имали са големо богатство -
имали са кони и волове,
имали са ниви и ливади,
имали са два сиви сокола.
Петър женен, а Павел неженен.
Па си Петър на либе говори:
- Вала тебе, мое първо либе,
Павел ч' иде у църкви на пречески,
а я че идем у гора на лова,
и че вземем два сиви сокола,
а ти, либе, гостби да уготвиш,
да уготвиш гостби господарски,
и че купиш за пара отрова,
та отрова у гостби че туриш.
Ка се върне Павел от пречески,
че си туриш Павел да ручкуе,
ега може он да се отрови,
сво богатство на нас да остане.
И си ойде у гора на лова.
А що беше Петру първо либе,
ем е хитро, ем е жалостиво,
па уготви гостби господарски,
па не купи за пара отрова,
а си купи за две пари благо,
та си благо у гостби турила.
Ка се върна Павел от пречески,
проговаря Петровото либе:
- Вала тебе, Павел мил девере,
Петър пойде у гора на лова
и си Петър на мене поръчи -
да уготвим гостби господарски,
и да купим за пара отрова,
та ега може тебе да отровим,
сво богатство на нас да остане -
да остане бащино имане,
да остана ниви и ливади,
да остана два сиви сокола,
да остана кони и волове.
Я уготвих гостби господарски
и не купих за пара отрова,
а си купих за две пари благо
и със тебе хитрост че правиме.
Ти се, Павле, на умрел престори,
я че тебе със платно покрием,
че запалим до две жълти свечи.
Ка се върне Петър из гора от лова,
я че, Павле, жално да заплачем,
да видиме Петър що че каже!
Проговаря Павел добър юнак:
- Вала тебе, снахо милостивна,
милостивна, снахо жалостивна,
халал да ви е бащино богатство!
И Павел се на умрел претворил,
и она го със платно покрила,
и она му свечи запалила.
А ка Петър у гора отиде,
па си легна под дърво високо
и се Петър по небо загледа,
а под небо черен орел лети.
Петър пущи сиво соколенце
да си стигне тоя черен орел.
Па си литна сиво соколенце
да догони тоя черен орел.
Бой се почна под синьото небо,
перушиня по земя падая.
Петър пущи и другото сокле,
оно литна, на помощ отиде,
та си орле на земя свалиха.
Орле пищи, жално проговаря:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
да си имах едно мило братле,
та и мене на помощ да дойде!
Ка го дочу Петър добър юнак,
па си Петър на себе говори:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
орле брата нема и за брата пищи,
а я имам Павле, мило братле,
и я сакам него да погубим!
Па си яхна тая добра коня
и си взема два сиви сокола,
и си Петър за дома отиде,
и отдалек на либе говори:
- Вала тебе, мое първо либе,
немой, либе, да си направила
това, що съм на тебе поръчал!
А що беше нему пръвно либе,
със ръце се у глава удари
и на Петър отдалеч говори:
- Кикво си ми, Петре ле, поръчал,
всичко съм ти поръка изпълнила.
Петър пусна своя добра коня
и увлезна у хладни одаи.
Кога виде Павла под покрове,
със ръце сеу глава удари:
- Проклет да съм, мое мило брате,
що съм, брате, на либе поръчал,
триж по-проклето мое първо либе,
све що ми е поръка изпълнило!
Ка си ойдо у гора на лова,
под небето черен орел лети,
а я пущих сиво соколенце
да догони тоя черен орел
и соколе орел догонило.
Бой се почна под синьото небо,
орле чеше на соколе да надвие.
Я си пуснах и друго соколе,
та си ойде на помощ на брата
и отгоре орлето свалиха.
Орле пищи, за брата си жали:
"Да беш имал едно мило брате,
сега мене на помощ да дойде,
та немаше соколи да ме свала."
Сега, брале, ти да се съживиш,
сво богатство на тебе че бъде!
Па извади ноже църнотренче
да се Петър у сърце убоде.
Викна Павел под бели покрове,
та се брайкя братски прегърнаха,
па си Петър на Павел говори:
- Халал да ти е всичкото богатство!
Седнали са брайкя да си пия,
да си пия брайкя, да си яда,
служеше им Петровото либе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015