* * *

Делба на двама братя

Два са брата, два са, бре, близнака,
едини Петер булюбаша,
а други Павел господара,
и двата са много зингин били,
по-стария Павел господар,
по-младия Петер бюлюбаша.
Продумало Петер булюбаша:
- Слушай мене, Павел господаро!
Имаме си сто дулума лозье,
имаме си коне и говеда,
имаме си кози, па и овци,
имаме си ниви и ливади,
имаме си сиви гълъбета,
имаме си ситни загарета,
имаме си ситни соколета.
По-младия Петер булюбаша,
кога беше рано отзарана,
дума дума Павел госпадара,
а Петер му дума продумуе:
- Не ти хочу ни кози, ни овци,
не ти сакам коня и говеда,
само хочу коня шестокрила
и си сакам сиви загарета,
и си сакам сиви соколета,
и си сакам сиви гълъбета.
Дума дума Павел господара,
дума дума на негово любе:
- Слушай мене, мое първне любе!
Кога биде рано отзарана,
да ми справиш коня шестокрила.
Кога ойде Петер булюбаша,
кога ойде у село на църкви,
кога ойде дома да се моли,
ти да готвиш той сладки ручкове
и да туриш у сладки ручкове,
да си туриш тоя люти отров.
Нойна снаха много умна била,
много умна и много разумна,
готвила си той сладки ручкове.
Продумало Петрови браток,
дума дума на негово любе:
- Я че ойдем у гора на лова,
ако не би ти това направило,
че те сечем мърва по мърва,
най-големо бръбиняк що носи.
И него жена дослушала.
Павел ойде у гора на лова,
а Петер ойде у село на църкви
и си ойде, и си богу моли,
и четеа попове, владики.
Излезна Петер булюбаша,
излезна низ село, низ църкви
и си ойде дома на дворове,
и го сретна неговата снаха:
- Слушай мене, Петер булюбаше,
я ти готвим то сладки ручкове,
какво каже твой брат Павел:
"Я че ойдем у гора на лова,
ти да готвиш Петрети юнака,
да му готвиш то сладки ручкове,
у ручкове това люти отров,
зер кье дойдем низ гора, низ лова,
че те сечем мърва по мърва -
най-големо бръбиняк що носи."
И си дойде Петер булюбаша,
и си дойде низ село, низ църкви,
и си вземал големо пречесье,
и го сретна неговата снаха,
и го сретна, и ръка целива:
- Слушай мене, Петер булюбаше,
какво каже твоя брат Павел.
Павел ойде у село у църкви
и оно ми верно отказало:
"Ка излезне Петер булюбаша,
да му готвиш тия сладки гаглий,
да туриш у них тоя люти отров."
И Петер си дума продумуе:
- Слушай мене, моя мила снахо,
моя снахо, моя мила майко!
Я увлезни у хладни зевници
и изнеси платно бубачерно,
и усучи до три жълти свещи,
я че легнем у двора да умрем.
И снаха го него послушала,
и изнела платно бубачерно,
и усукла до три жълти свещи,
и си легна Петер булюбаша,
та си легна у двори да умре.
Покрила го неговата снаха
и запалила три жълти свещи,
и си изви три зелени китки.
А ка ошел Павел господара
и откарал коня шестокрила,
и си отвел сиви соколета,
излезнала белкя златокрилка.
И си пущи Павел господара,
и си пущи един брат сокола,
и не може нигде да я стигне:
пищи пиле, до Бога се чуе.
Кат' си пущи други брата сокол,
ка я стигна, ка ю душа вади,
и тогай се Павел сосетило,
да не може брат без брат да биле.
И уяна коня шестокрила,
и го бутна негови дворове,
ега може брата живо да намери.
И увлезна негови дворове:
ка си виде брата упружена,
извади ноже потайно
да се муне у клутото сърце.
Щото беше неговото любе,
и веднаг нему дума продумала:
- Да видиш ти, да не може
брат без брата да е.
А що било на Петер булюбаша снаха,
она била умна и разумна:
- Петер не е у двори поумрел,
живо седи, а у двор помрело.
Тогай каза Павел господаро:
- Стани тизи, Петер булюбаше,
просто да е коня шестокрила,
просто да са сиви гълъбета,
просто да са ситни загарета,
просто да са сиви соколета!
Сега видо, да не може
брат без брата да е.
Много била твоя снаха,
мое пръвно любе, умна и разумна.
И тогай казало Павел господара:
- Чуеш мене, Петер булюбаше,
ти не сакаш дел да ми делиш,
не ми сака кози и па овци,
не ми сака коне и говеда,
не ми сака сто дулума лозье!
Просто да е тебе коня шестокрила,
просто да са сиви гълъбета,
просто да са ситни загарета,
просто да са сиви соколета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015