* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили,
бащино тежко имане -
ливади с тънко синджире,
а пък лозята ред по ред.
Всичко по равно делили,
за нищо и за някакво.
Най-после са се скарали,
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола,
които не се деляха.
Като конете деляха -
един за други цвилиха.
Като соколи деляха -
един за други пищяха.
Петър Петранке думаше:
- Зарана на лов ще ида,
тебе те тука оставям.
Каквото едини ти поръчам,
всичкото да го извършиш!
Наготви гостби хубави,
у тях отрова да сложиш,
покани брата Павела,
да яде, да го отровиш!
Петранка, булка разумна,
тя това нещо не стори,
ни стори, ни го направи,
ами на Павел казала,
жив като мъртъв да легне.
С бяло го платно покрила
и му свещичка запали,
викнала да го оплаква.
Петър си за лов вървеше
и си нагоре погледна.
Там си видял Петър, горе
сокол пиле да ми бие.
Пилето пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
дето ме само остави,
та нямам братец, ни сестра -
от сокол да ме отърве!
Тогаз се Петър нажали
и се назад повърна.
Като си в къщи отиде,
че го Петранка посреща
с черна кърпа на глава.
Петър Петранке пак дума:
- Аз ти го казах на шега,
а ти го стори наистина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015