* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили
бащиното си тежко имане.
Всичкото дял го сторили,
за нищо не са скарали.
Парите с шиник мерили,
ливади синор дърпали,
нивите с декар делили,
лозята по пън прочели.
Най ми се, холам, скарали
за два ми черни атове
и две ми хрътки хранени.
Атове, ко разделят,
един за други цвиляха;
хрътки, ко разделят,
една за друга лаеха.
Павел Петранки думаше:
- Петрано, булка хубава,
на пладня гостба наготви,
в гостбата отрова сложи,
брат ми Богдан да отровим,
всичкото за нас ще остане!
Петрана, булка й хубава,
хубава, ала още разумна.
На пладня гостба сготвила,
ала в гостбата отрова не слага.
Тя на Богдана думаше:
- Драгинко, драги Богдане,
батьо ти Павел заръча,
гостба на пладня да сготвя
и в гостбата отрова да сложа.
Тебе, Богдане, да отровя,
че всичкото за нас да остане.
Послушай, буля, послушай -
я легни, драгинко, всред къщи,
на умрял се престори.
Аз ще те с бяло покрия,
кат се Павел завърне -
аз ще го отвънка посрещна,
всичкото ще му разправя,
което ми го заръчал,
че съм го ази сторила.
Да видим како ще стане!...
Кат се Павел завърна,
Петрана го на двори срещна
със сълзи на очи си черни,
тя си на Павел думаше:
- Каквот си ми поръчал,
всичкото съм го сторила!
Павел Петрани думаше:
- Аз ко ти казах на майтап,
ти що го стори на истина?!
Той си ножа изкара
и таман да се прободе,
Богдан си платно надигна
и при батя си Павля отиде,
и всичко му той прости.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015