* * *

Делба на двама братя

Два са бракя делба разделие.
По-малийот, Никола, му рече:
- А Янкула, мое мило брате!
Мие кье се делба разделиме.
Ти си имаш хубава невеста,
ти си имаш лудо мъжко дете,
ти остаам стока богатиа,
ти остаам нивье и ливагье,
ти остаам девет кули хазно.
Аз ти сакам девет тавли коня,
аз ти сакам два сиви сокола,
да си шетам низ гора зелена,
да си шетам по земя широка.
Янкула му се сърце не насити
съта стока, що му я остаи,
жал му падна съде за коните.
И си стана рано на утрина
да си одит во гора зелена.
Си 'и зеде два сиви сокола
е наръча на своя невеста:
- А невесто, моя първа любов!
Аз кье ходям во гора зелена,
ти да сготвиш манджи господарски,
да го викнеш мое мило брате,
да го служиш со люта ракия,
по ракия манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера -
да отруеш мое мило брате,
съта стока нам да ни останет.
Тога зеде млада Янкулица,
си наготви манджи господарски,
си го викна Никола на ручек
да го служит со люта ракия.
И му рече млада Янкулица:
- А Никола, мое мило брате,
да ти кажам голема унера,
що ми рекол твойто мили братец:
тебе, брате, я да те отруям.
А я кабул тоа не го чина -
добър юнак я да те загуба.
Тога рече Нико добър юнак:
- Кога така, моя мила снахо,
лепо си се сега наручавме,
аз кье легна на диван да спиа,
ти да седнеш до мене да плачеш.
Да покриеш мое бело лице,
да покриеш с платно бамбакерно,
да запалиш печестина свещи,
да растуриш своя руса коса,
да ме тъжиш тъги со гласои.
Ког' кье дойдит мое мило брате,
да видиме брате що кье сторит.
Како що я ука научило,
така стори млада Янкулица.
А Янкула низ гора си шетат,
нищо лов ми тон не улоя,
си догледа кръстатна орела
и си пущи еден сиви сокол
да уборит кръстатна орела.
Сиви сокол що ми отгоори:
- А Янкуле, мое господине!
Пущи ми го и моето брате,
от' не можам сам да го уборам.
И го пущи и другиот сокол.
Тога рече кръстатна орела:
- Леле Боже, леле мили Боже,
що 'ва лошо, мие що сторивме!
Дури бевме два бракя заедно,
нищо лошо не ни наожвеше,
никой нас не ни уборвеше.
Вчера си се бракя оделивме,
вчера брата со стрела г' опрее,
а денеска мене со соколи,
кье ме зеет и кье ме загубет.
Тога си се Янкула подума,
що наръчи на своя невеста
да отрует негво мило брате:
"Овие са пилине во гора
и пак си се бракя поборае.
Я сиромав, како кье живеам?
Налет да е съта моя стока,
ког' кье немам мое мило брате!"
Си разлюти своя бърза коня,
си отиде дома со търчанье.
Що да видит чудо и големо!
Янкулица на диван седнала,
си го тъжит Нико, мило брате.
Си зеде Янкула остра сабя
само себе да си се загубит.
Бог я убил млада Янкулица,
що ми зеде щица челикоа,
на щица си сабя му пречека,
само себе не си се загуби.
И му рече млада Янкулица:
- Не губи се, Янко господине,
що ми рече ти, я не си сторив,
твое брате сън ми е заспало.
И си пойде на диван при брате:
- Стани, стани, мое мило брате,
аз ти сторив, а ти да ме простиш!
Оба си се бракя избацие.
И му рече Янкула Николу:
- Айде сега, мое мило брате,
тъкмо стока мие да делиме!
А Никола що тога му рече:
- Брате, стока да си не делиме,
току айде бракя да бидиме,
да седиме, как що сме седеле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015