|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Два бракя делба разделили,
на нищо бракя не се скарали,
се скарали на града Камнена;
Митре велит, татко ми харизал,
Петре велит, татко ми оста'ил,
како тебе татко, та и мене.
И си стана Митре по-големи,
си го зеде Петрета брата си,
си го хвърли во темна зандана,
си го държа за девет години.
Бог я убил млада Митреица!
Защо беше умна и разумна,
що набърго си го погледвеше,
къта вече що му я носеше?
Му носеше п' една бела свеща,
на неделя по бела погача,
на неделя по бела промена,
дури лежа во темна зандана.
Петре лежит здраво во зандана,
Митре лежит болен во одаа,
ми лежеше до девет години.
Тога велит млада Митреица:
- Ай ти, Митре, мои господине!
Не си болно боля од господа,
тук' си болно од твоите грехове,
що ми стори на твоето брате,
и той сакат стока татко'ина,
що не му даде стока татко'ина,
тук го хвърли во темна зандана?
Дур' н' излезит од темна зандана,
дур' не да'ит тебе прощениа,
за теб' здравье нигдека ми немат.
Тога велит Митре на не'еста:
- А не'есто, умна и разумна!
Бог да прости къде ми насметна,
оти брата ми аз го забора'иф,
аз не вервам брат ми да е живо,
туку на ти тебе ключе'иве
и вземи я моя мила сестра,
отключите темнана зандана,
извадите коски брато'и ми,
донесите аз да 'и целивам,
белки Господ мене кье ме простит
и душава да ми се отделит,
от' сум сторил големи грехове.
И си зеде млада Митреица,
и си зеде ключей од зандана,
си я зеде Митреа мила сестра,
отключи'а темнана зандана,
г' извади'е Петре добър юнак,
го изми'е и го промена'е,
го качи'е на диван високи.
Кога виде негово мило брате
и си стана на нога юначка,
'са та боля на час му оздра'и,
се гушна'е и се избаци'е,
прощение бракя си стори'е.
Митре тога лепо говореше:
- Ай ти, Петре, мое мило брате!
Лель те видоф, ущ' еднъж со очи,
айде сега, брате, кье те женам
и ущ' еднъж кавга да немаме,
и ущ' еднъж делба да немаме!
Петре му се Митрету поклона.
Го посвърши и си го ожени,
му зедо'е хубава невеста,
и ущ' еднъжка не се разскара'е
и си делба веке не смена'а,
дури живот тие си има'е.
Прилеп - Македония (Миладиновци, № 180 - "Митре и Петре").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|