* * *

Делба на двама братя

Двама се брята делили,
всичко по братски делили -
нива със синджир мерили,
лозето кютюк по кютюк.
Толкув остана, остана
дур два ми коня хранени
и дур два сиви сокола -
не можат да ги разделят:
коня за коня цвилеше,
сокол за сокол пищеше.
Богдан Грозданки думаше:
- Либе Грозданке, Грозданке,
я ща във къра да ида,
дребна ще лова да ловя
с моите сиви соколи,
я ти да викаш брат ми,
да го нагостиш, напоиш
и да ми брата отровиш.
Всичко бащино имане
на нази да ни остане,
чутни боляри да бъдим.
Богдан си стана, отиде,
отвори нови сараи,
помами сиви соколи,
че ги в кошница натуря,
че си във къра отиде
за дребна лова да лови.
Богдан нагоре погледна -
сив орел хвърка по небе.
Той си соколи извади,
че връз орела посочи,
ти й си орела хванаха,
с нигте му пера скубия,
с калвун му очи вадия.
Орела писна-заплака,
люто майка си кълнеше:
- мале ле, да се провалиш,
когато не си пилила
два пъти във годината,
и ази братец да имам,
от сокол да ме отърве,
от сокол, от страшна фтица!
Като чу Богдан орела,
той си соколи помами,
че ги в кошница натуря,
та че си у тях отиде,
че на Гроздана думаше:
- Гроздано, либе Грозданке,
какво ти, либе, заръчах,
свърши ли тая работа?
- Свърших я, либе, направих.
Ей го де лежи в одая,
с китяна черга го покрих.
Богдан при Иван отиде,
та че си жално заплака:
- Я стани, брайне Иване,
кво чудо ази завърших?
Сълза му капна на лице,
Иван се от сън събуди
и на Богдана думаше:
- Брайне Богдане, Богдане,
що така жално заплака,
та ма от сън събуди,
какво си сладко бях заспал?
Богдан Гроздани думаше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
дай ръка да ти целуна,
че ти си била по-хитра,
по-хитра, либе, от мене,
че си, либе, от голям сой,
голяма влака, безкрайна.
Та що са рекле хората -
и куче от сой да вземеш,
че близо лежи при стадо,
надалеч гони вълците.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015