* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
всичко са братски делили,
за нищо не са се скарали;
най-после са се скарали
за два ми сиви соколи
и за два коня хранени.
Конете, като разделят,
един за други свиреха;
соколи, като разделят,
един за друг вищеха.
Павел на Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
утре ще рано да стана,
рано на нива да ида,
а пък ти рано да станеш,
хубави гостби да сготвиш,
и в тях отрова да сложиш,
та брат ми да отровиш,
всичкото бащино имане
за назе, либе, да остане!
Павел на нива отиде,
Петрана рано станала,
хубави гостби сготвила.
- Я стани, братче, я стани,
та буля да ти разправи,
какво бате ти заръчал -
да стана рано, да сготвя
и вътре отрова да сложа,
та да те, брате, отровим,
всичкото бащино имане
за назе да си остане.
Я ми се, братче, престори,
жив се на мъртъв престори,
додето бате ти да дойде.
Павел на обед полегна
и пусна сиви соколи.
В небе се вие орленце,
соколите го гонеха,
орленце пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
че веднъж мъти в година
и то по едно орленце,
та си нямам брат или сестра,
от соколи да ме отърват.
Павел веднага се сети,
какво е на булка поръчал,
и си за дома замина.
Още от порти завика:
- Либе Петрано, Петрано,
ако си това свършила,
което аз съм заръчал,
аз ти го на шега казах!
Той си при брата отиде
и жално-милно заплака:
- Петре ле, брате Петре ле,
стани ми, брате, стани ми,
всичкото бащино имане
за тебе, брате, ще остане!
Петър се от сандък надигнал,
та се братски прегърнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015