* * *

Делба на двама братя

Петър и Павел, двамата,
почнали делба да делят -
бащини ниви, ливади
със синджири мереха,
лозята ред по ред четоха.
Най-после се скараха
за нищо и никакво -
за два хранени сокола.
Павел Петринки думаше:
- Утре, Петринке, е свети Неделя,
рано-рано да станеш
и хубави гостби да сготвиш,
в гостби отрова да сложиш,
па да си повикам
брата ми Петър.
Хубаво да го погощавам,
ниви и ливади на нас остават!
Нали беше Петринка умна, разумна,
в гостби отрова не сложи.
Павел с коне отиде
в бащини ниви, ливади,
да ги напасе,
па на Петринка викаше:
- Петринке, булче хубаво,
я да деш при Петър, да го повикаш!
- Брат ти Павел ми е казал
в гостби отрова да сложа,
аз не съм сложила!
Петър на Петринка говори:
- Гледай си, како, работата,
той го е в яд казал!
Петър се усмихнал
и на брат си казал:
- Хайде, да идем
хубаво да те погостя!
Тръгнали са и го гощавали,
и на Петър думаше:
- Иди, та легни, та си почини,
и се на мъртъв престори!
Петър легна и се на мъртъв престори,
Петринка го с бело платно завила,
па навън си излезна.
Ето Павел дека иде в яхъри,
излезе и Петринка питаше:
- Каквото ти казах, Петринке,
съвърши ли го?
Петринка на Петър говори
и сълзи порони:
- Може ли, Павле, това което
си ми казал да не направя?!
- Къде е сега Петър легнал?
Като Павел влизаше,
право при Петър отиваше,
платно от очи отви.
Живи са се прегърнали,
умрели са се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015