* * *

Делба на двама братя

Два брата делба деляха,
два брата, до два близнака.
Нивята с въже мереха,
горите мерят с прътове,
лозите чели ред по ред.
Жълтици с крина мереха,
парите с кантар теглеха,
за нищо не се скараха.
Най-после са се скарали
за едно ми нищо и никакво,
за два ми коня хранени
и за два ми сиви сокола.
Конете, като деляха,
един за други цвилеха;
соколи, като деляха,
един за други пищяха.
Петър Петранки думаше:
- Петрано, любе Петранке,
я ща, Петранке, да ида,
конете да си закарам,
зелена трева да пасат,
соколите да пусна,
соколи високо да хвръкнат.
Ти сготви гостби угодни,
да сложиш вътре отрова,
брата ми да си отровиш,
бащино тежко имане,
всичкото за нас да остане.
Петрана, булка хубава,
нали беше разумна,
наготви гостба хубава,
не сложи вътре отрова,
най сложи сладки шекери
и си Павела повика:
- Ела, драгинко Павеле,
да дойдеш да обядваме,
да ти, драгинко, разправя,
как ми е бате ти заръчал.
Заръчал ми е да те отровя -
бащино тежко имане,
все за нас да остане!
Хайде, драгинко, да ядем,
да ядем, да обядваме.
Ще легнеш, драгинко, сред къщи,
аз ще, драгинко, покрия
с бяло платно през главата
и ще свещица запаля,
че съм те отровила.
Орленце от нейде долетя,
едина сокол нападна,
нападна до го изяде.
Соколче като хвъркаше
и за брата си пищеше.
Де ми е братец да дойде,
да дойде да ме отърве.
Тогаз се Петър опомни,
бързо си дома пристигна
и какво Петър да види -
Петранка с черно на глава
и си Павела оплаква.
Петър си врата отвори
и си на Петранка думаше:
- Каквото ти, Петранке, заръчах,
дано не си го свършила!
- Свърших го, Петре, свърших го,
каквото си ми заръчал!
Тогава си Петър заплака
и остро си ножче поиска,
в сърце да се прободе,
че без братец не е хубаво.
Павел си платно отметна
и прав на крака издигна,
че си братеца прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015