* * *

Делба на двама братя

Два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата,
те са делба делили,
със пръти нивя мерили,
със синджири нивя теглили,
с крина жълтици мерили,
за нищо не се скарали,
най са се скарали, скарали
за два коня хранени
и за два ми сиви сокола.
Соколи, ако разделят,
едни за други пищели;
конете, ако разделят,
едни за други цвилели.
Чудили се какво да сторят.
Най-после Петър намислил -
Павел да си отрови.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
аз ще конете взема
и двата сиви сокола,
в къра по лов ще ида,
на тебе, Петранке, поръчвам -
наготви гостби всякакви
и ги с отрова подправи,
наточи вино червено
и в него отрова да сложиш,
и си Павел покани -
да яде Павел, да пие,
да пие, да се отрови
Всичкото за нас ще остане -
бащини ниви, ливади,
бащино тежко имане
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола!
Ти, ако това не сториш,
не сториш, не го направиш,
вкъщи да не те сварвам,
главата ти ще отрежа!
Станал е Петър, заминал.
Петранка вкъщи останала,
чудом се чуди горката.
Умна е била, разумна,
готвила гостби всякакви
и ги със шербет подправи;
точила вино червено
и в него шербет наляла.
Та си Павел покани
да яде Павел, да пие.
Павел си сладко ядеше,
Петранка жално гледаше
и дребни сълзи ронеше.
Павел Петранка попита:
- Петранке, булка хубава,
що тъжиш, що жално плачеш?
- Да кажа, да те не лъжа...
Петър си на лов излезе
и ми поръка поръча -
до готвя гостби всякакви,
с отрова да ги подправя,
да точа вино червено
и в него отрова да сложа,
да те поканя да ядеш,
да ядеш, още да пиеш,
Павле, да се отровиш,
да се отровиш, да умреш,
всичкото за нас да остане -
бащини ниви, ливади,
бащино тежко имане
и двата сиви сокола,
и двата коня хранени.
Павле, ще ти се помоля,
моля те да ме послушаш!
Жив се на мъртъв престори,
със платно ще те покрия.
Като се Петър завърне,
ще викна да те оплаквам,
ще видиш какво ще каже -
дали за брата ще милей,
или за имот ще лудей.
Павел се с Петранка съгласи,
жив се на мъртъв престори,
Петранка го е с платно покрила
и му е свещ запалила.
Петър, като си в полето излязъл,
под едно дърво поседнал,
на дърво орле кацнало.
Петър си пуснал соколи,
доста са го борили,
орлето жално пищяло:
- Проклета да си, майко ле,
пет пъти да си мътила,
докато имам брат или сестра,
на помощ да ми пристигнат,
от соколи да ме отърват.
Тогаз се Петър опомни,
какво е на Петранка поръчал.
Орлето, що е птица небесна
и то за брат, за сестра милее,
за помощ да му помогне.
Аз имам един брат
и съм поръчал да го отровят.
Бързо соколи прибрал,
бързо си конче възсяда,
бързо си вкъщи отива.
Като на порти похлопал,
като го чула Петранка,
почна Петранка да плаче,
Павела да си оплаква.
Петър се хвърли от коня,
бързо си вкъщи той влиза,
Павел като мъртъв намира,
паднал е Петър, припаднал.
Павел се под платно надигна,
той си Петра думаше:
- Не жали, братко, не тъжи,
жив съм и здрав съм!
Като се Петър събуди,
той си Павела прегърна,
ръце му и лице целува:
- Прости ми, братко Павле,
всичко ти харизвам -
само да си жив и здрав!
Петранка, булка хубава,
била е умна, разумна
и е Павел спасила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015