* * *

Делба на двама братя

Рано ранил малад Стоян,
нахрани сиви соколи,
събуди булка хубава
и той й ръки наръча:
- Петкано, любе Петкано,
вчера се с брата скарахме
и той ме люто наскърби,
и ще го, любе, убия!
Петкана дума Стояно:
- Стояне, любе Стояне,
недей брата си убива,
недей братска кръв пролива!
Аз ще го, любе, отровя,
топла си пита ще меся,
вътре отрова ще сложа.
Послуша Стоян Петкана,
помами сиви соколи,
отиде в гора зелена
и метна поглед в небето.
В небе се орел виеше,
безгрижен и волен като цар.
Като го съгледа млад Стоян,
пусна му сокол само един
и те се с орела сбиха,
и малко се нещо биха -
само три дни и три нощи.
С клюни си пера скубаха,
с нокти си очи вадеха,
кървави капки капеха.
Орел бие и надвива,
сокол пищи и отпада.
Пусна Стоян и другия,
да си на брата помогне,
да си орела надвият.
Орел пищи и отпада,
че се и люто проклева:
- Проклета да си, майчице,
където не си ми брат хванала -
сега на помощ да дойде!
Като чу Стоян тез думи,
помами сами соколи,
бързо си у тях отиде
отдалеко се провикна:
- Петкано, любе Петкано,
излезни малко на вън,
портите да ми отвориш
и нещо да те попитам.
Отрови ли, любе, брата ми?
Сакън, брат ми не отравяй -
лошо е без братец!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015