* * *

Делба на двама братя

Делили са се два брате,
на пиянско се карали,
на трязно са се делили.
Всичко си равно делили,
бащина стока и мака,
майчино тежко имане.
Саде им беше остало
два коня и два пауна,
не можат да ги разделят,
милно им да ги продадат:
кон за кон, мамо, цвилеше,
паун за паун пищеше,
не можат да ги разделят.
Стоян на оран отиде,
та на Петкана думаше:
- Ти меси, либе, и готви,
наточи вино червено,
натурай върла отрова
и викай, либе, мил девер,
та го хубаво нагости,
дваж по-хубаве напои,
давно го, либе, отровиш,
всичкото нам да остане,
два коня и два пауна,
да си ги, либе, не делим.
Па си на оран отиде.
Тя е месила, готвила,
наточи вино червено
и викала е мил девер,
ала отрова не тури,
че бе Петкана разумна
и от разумни човеци.
Та си Петкана смислила,
че си й е бил мил девер,
под венчило са седеле,
един им свещи гореле,
един им попове челе,
че как ще да го отрови!
Па го Петкана нагости,
па го Петкана изпрати.
Вов гора Стоян ореше,
пусти ми пожар гореше,
вов пожар пилци пищеа,
като пищеа, думаха:
- Проклета да е майка ни!
Като си мати два пъти,
два пъти вов годината,
оти не мати три пъти,
давно си бехме имале
повече брате и сестри -
да дойдат да ни извадат
из тоа пожар големи.
Ка си ги зачу млад Стоян,
а той се самси с ум преби,
с ум преби и с ум премисли:
- Пилците пищят за братец,
за братец, за мила сестра,
а аз си имам един брат -
и него да си отровим!
Па си волове упрегна,
та си е дома отишел,
отдалеч иде и вика:
- Либе Петкано, Петкано,
що ти, либе, заръчах,
давно не бадеш свършила,
та ти главата отрязвам!
А Петкана му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
азе си месих и готвих
и виках, либе, мил девер,
та го хубаве нагостих,
дваж го хубаве напоих,
със чес го, либе, изпратих.
Че как ще го отрова,
като ми беше мил девер,
под венчило сме седеле!
Стоян се викна-провикна:
- Та чуло ли са, разбрало,
що е от Бога остало -
да питаш и да разпитваш,
та от сой жена да вземаш
и от разумни човеци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015