* * *

Делба на двама братя

Делили са се два бана,
два бана, два мили брата.
Всичко си братски делили -
нива с конопе мериле,
пари с капани теглиле.
Само им беше остало
до две зелени кончета
и до два сиви соколе -
ако кончета разделят,
едно за друго цвилеха,
ако соколе разделят,
един за други пищеха.
Свидно им да ги разделят,
жално им да ги раздвоят.
Павел Еленки думаше:
- Либе, хубава Еленко!
Аз ще в ливада да ида,
със две зелени кончета
и със два сиви соколе,
и тебе ще да заръчам -
като си дома останеш,
замеси бели погачи,
наготви манджи всекакви,
па турни върла отрова.
Наточи вино червено,
па викни брата Никола,
та го хубаво нагости
и хубаво го напои
да си го младо отровиш,
та на нас да си останат
до два зелени кончета
и до два сиви сокола!
Ако Никола не отровиш,
краката ще ти отсеча,
очите ще ти извърта,
със катран ще те запаля!
Та па си Павел отиде.
Никола се от сън събуди.
Еленка хитра, разумна,
тя го хубаво премени,
та в черкови го изпрати,
та сама дома остана
и хубаво си наготви,
наготви манджи всекакви,
наточи вино червено
и върла, бистра ракия.
Не турна пуста отрова,
но турна сладки шекере.
Току е това свършила
и Никола се завърна,
и Еленки си думаше:
- Снахо Еленко, Еленко!
Къде е байко ми Павел?
Еленка му тихом отговаря:
- Той си отиде в ливаде
със тие сиви соколе
и зелени кончета.
Па си седнали да ядат.
Еленка вино заслужи.
Като Николу сипваше,
колкото вино сипваше,
повече го преливаше
със бистри сълзи, горчиви.
Па я Никола съгледа
и на Еленка думаше:
- Снахо Еленко, Еленко!
Като чашата подаваш,
що с сълзи я преливаш,
що е тоз чудо от тебе?
Еленка тихом му отговаря:
- Браче Никола, Никола,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Като байко ти отиде,
а той ми страшно заръча -
да готва манджи всекакви,
да точа вино червено
и да турна пуста отрова,
та тебе да си отрова,
та на нас да си останат
до два зелени кончета
и до два сиви соколе!
Ако те тебе не отрова,
краката ще ми отсече,
очите ще ми извърти,
със катран ще ме запали!
А Никола й тихом отговаря:
- Мори, невесто Еленко!
По-добре мене отрови,
отколкото ти да погинеш!
Еленка дума Николу:
- Браче Никола, Никола,
Никола, мили деверу!
Слушай, аз да те науча -
ти на мъртъв се престори,
да викна, да те оплача,
та като доде байко ти,
да видим що ще да стори!
Както са обата сдумали,
така са и направиле -
Никола на мъртъв се престори,
Еленка бе го преслала
със бело платно мъртвешко
и му свещица запали,
па викана да го оплаче.
Павел си седе, що седе,
седел, що седел в ливаде,
съгледа клето орленце,
та си е пуснал соколе,
та орленцето да хванат.
Като орлето хванали,
то жално-милно грачеше,
като грачеше, думаше:
- Мале ле, мила майчице,
проклета, мамо, триклета!
Толкова лето големо,
три пъти да си мътила,
три пъти по три орлета,
та и аз братец да имам,
та сега да ме отнеме
от тие сиве соколе!
Ка го е зачул млад Павел,
той си соколите прибра,
та у дома си да иде,
да види брата Николчо.
Като си Павел пристигна,
отдалек иде и вика:
- Либе, хубава Еленке!
Свърши ли, либе, стори ли,
каквото ти тебе заръчах?
А Еленка му думаше:
- Павле ле, мили стопане!
Свърших го, море, сторих го!
Ка я зачул млад Павел,
извади остри ножове,
та в сърцето да се убоде,
защо е брат му загинал!
Па си са спусна Еленка,
та му ръката задържа,
па на Никола думаше:
- Браче Никола, Никола!
Я стани, браче, я стани!
Като я зачул Никола,
той от постеля си стана,
та на Павел си думаше:
- Я постой, братко, почекай!
Какво щеш, братко, да правиш?
Па си се братски прегърнаха
и се двамата заклеха -
братски да си живеят
и нищо да не разделят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015