* * *

Делба на двама братя

Седнали са двама братя
да ядат, още да пият.
Яли са, още и пили,
и се на кавга хванали
да делят стока бащна -
лозя със пръти делили,
пари със шиник мерили.
Саде остана, остана
до два сокола близнака -
сокол се от сокол не дели.
Стоян Петкани думаше:
- Ази ща, либе, побягна,
рано ща утре изляна,
ти да си, либе, наготвиш,
наготвиш харни ми ручок,
с отрова да го направиш,
да викнеш брат ми на гости,
дано се брат ми отрови,
соколе нам да останат.
Стоян стана и бега,
Петкана са рано упретна,
харни си ручок наготви,
наточи вино червено,
червено до три годишно,
и викна брат му Никола,
хубаво си го нагости,
нагости още напои,
отрова му не турила.
Кат' са Никола наяде,
полегна, та си заспа.
Стоян си се трудом трудеше
соколи да си отлъчи,
сокол се от сокол не дели.
И Стоян си са разплака
и сам си дума думаше:
- Щу сторих азе с брат ми,
дали ще брат си намера?
Отърча, дома отиде,
и на Петкана говори:
- Щу стори, либе, с брата ми?
Петкана си се засмяла
и на Стояна говори:
- Ето го брат ти дека спи!
Стоян Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
нали си, чедо ле, от сой,
халал да ти е имане,
що си ме, либе, пожали,
та брата ми жив остави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015