* * *

Делба на двама братя

Дей гиди, вино червено,
дей гиди, върла ракия,
дей гиди, братска раздяла!
Снощи се Стоян понапи,
в тези хладни механи,
дома си пиян отиде.
(Поискал тутакси да се дели с брат си. Делили те:)
по поле ниви големи,
по гора чести кории,
пари със кантар теглили,
само остали за делба
два коня и два сиви сокола,
(които били неразделни:)
Ако конете поделят,
един за други ще цвилят.
Ако соколи поделят,
един за други ще пищят.
(По-старият брат се разсърдил и казал на либето си:)
- Утре е света неделя,
с коне в гора ще отида,
в бащини росни ливади
конете да си напаса,
със соколи лов да уловя.
А тебе, либе, наръчам,
ти рано рани във зори,
заколи пъстри юрдечки,
та сготви манджи хубави,
във манджи тури отрова,
конете нам да останат,
конете и соколите.
Стоян си рано отиде
в бащини росни ливади
и седна да си почине
под тази бука зелена.
(Като към небе погледна, видял да хвърчи високо един орел.)
И пусна Стоян соколите
да уловят орле, де хвърчи.
Като го соколи стигнали,
почнали борба голяма.
От орел пирушини падаха
и орел пищи и дума:
- Проклета била майка ми,
че ми не роди братенце,
та сега да се отърва...
Падна орела на земя,
тогаз са Стоян замисли:
- Какво съм чудо направил!
Орела пищи и плаче
и люто кълне майка си,
че не родила братенце
да се отърве от соколи,
а аз на либе наръчах
да ми брата отрови!
Тръгнал е бързо да търчи,
дано завари брата си
да не е още нагостен.
Когато дома отишел,
заварил брата си, че умрял,
на глава свещи горяха.
Плачешком дума на либе
защо е това сторила,
а тя на Стоян думаше:
- Дума ти две не съм сторила,
за всичко съм те слушала,
и сега те, либе, послушах!
(Тя била обадила всичко на девера си и го накарала да се престори на умрял, като запалила и свещи. Като открила платното от него, Стоян целунал брат си, целунал ръка и на либето си, хвалейки я, че била "хитра, разумна".)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015