* * *

Делба на двама братя

Делили са се два брата,
два брата, до два близнака -
Петър и Павел двамата.
Делили ниви с синджири,
със прът ливади мерили,
ред по ред лозе прочели,
за нищо не се скарали,
зла дума не си казали,
най се скарали-свадили
за два ми коня хранени
и за два сиви сокола.
Ако си коне разделят -
коня за коня цвилеше;
ако соколи разделят -
сокол за сокол пищеше,
един за други милеят.
Петър Петрани думаше:
- Петранке, първо венчило,
аз ще се, либе, нарека
за дребна лова да ида,
със бели коне хранени,
със два ми сиви сокола,
тебе ще тука остави
и ти наръка наръчвам -
правиш, що правиш, Петранке,
да сготвиш гостби всякакви,
да сготвиш, да ги примесиш
със върла люта отрова.
Павел да си повикаш -
да хапне, да се отрови!
Стоката за нас да бъде,
стоката още мъката,
конете и соколите,
хем мама при нас да дойде!
Туй като Петър изрече,
извади коне хранени,
извади сиви соколи,
поведе хрътки шарени,
че ги заведе, заведе
в бащини росни ливади.
В ливади круша родница,
под круша Петър отседна,
разтири коне да пасат.
Той си под сянка полегна,
полегна, да си почине.
Като си Петър лежеше,
към синьо небе гледаше,
в небе се орле виеше.
Петър си сокол отвърза,
отвърза и го подхвърли
към сиво орле в небето.
Бързо си сокол полетя,
по-бързо орле пристигна.
Сборили са се, сдавили,
не можле да си надвият.
Сив сокол пищи и дума:
- Петре ле, ти мой стопане,
я да ми пуснеш братчето,
скоро при мен да дойде,
сив орел да си хванем,
на земя да го свалиме!
Че пусна Петър, подхвърли
и друга сива сокола.
Сокол си бързо полетя,
бързо на помощ пристигна,
че са орленце хванали.
Едно му пера скубеше,
друго му очи кълвеше,
орленце жално пищеше,
майка си люто кълнеше:
- Майко ле, да се провалиш!
Толкова лято голямо,
шест гнезда да си извила,
шест пъти да си мътила,
за мене братче да има,
на помощ да ми пристигне,
от беда да ме отърве!
Докато орле издума,
низом надолу полетя
и се на земя намери.
Петър си орле гледаше,
Петър се чудом чудеше -
колко е орле мънинко,
колко за братец милее,
колко е братец потребен
за нужно време, за беда.
Че яхна Петър два коня,
че хвана сиви соколи,
бързо си коня посбута,
към село, къмто Петрана,
дано Петрана завари
трапеза неположила,
поръка неизпълнила.
Петрана хитра, разумна,
заклала рудо агънце,
сготвила гостби всякакви,
сладко ги с шербет подслади,
положи пъстра трапеза,
че си драгинка повика,
повика и го покани:
- Я хапни, хапни, драгинко,
я хапни, да си поядем
от мойте гостби хубави
по бачова ти заръка.
Мен ми е Петър заръчал
да сготвя гостби всякакви,
да сготвя, да ги примеся
със върла люта отрова,
драгинко, да те отровя.
За нази стока да бъде,
стоката още мъката,
конете със соколите,
хем мама при нас да дойде!
Всичко съм ази сторила,
отрова не съм турила,
че си драгичък на буля
и си едничък на бача,
че зная - братец потрябва.
Павел Петранка послуша,
изви коляно, поседна,
още си залък нехапнал,
пак си Петранка задума:
- Драгинко, драги на буля,
нещичко ще те помоля,
хатъра да ми не строшиш!
Аз ще си черга извадя,
сред къщи ще я разстеля,
сред къщи, сред хашовото.
Ти се престори здрав-болнав,
здрав-болнав, драго, жив-умрял,
че си на черга полегни.
Аз ще ти ръце кръстосам
и ще свещица запаля,
както на смъртник прилича.
Да видим, да си узнаем
мъчно ли ще е бачо ти,
като те мъртъв съгледа,
свидно ли ще му й за тебе,
за теб ли ще да милее
или за стока дилее.
Павел Петранка послуша,
стори се Павел здрав-болнав,
здрав-болнав Павел, жив-умрял,
че си на черга полегна,
на пояс ръце кръстоса.
Петрана го е прекрила
с бяло платно ленено,
дор му свещица запали,
дъсчени порти хлопнали,
два са сокола писнали,
цялото двори къннало.
Петрана навън излезе,
среща й Петър извика:
- Петрано, първо венчило,
туй, що ти казах, Петрано,
сакън, да не си сторила!
Петранка жално отвръща:
- Как да го, Петре, не сторя,
като ми вярно поръча?
Павел си яде - издъхна,
Павел е студен, починал,
сред къщи, сред хашовото.
Кат' зачу Петър тез думи,
тежка му жалба припадна,
жално си думи зареди:
- Провали, да се проседне,
който за стока задилей,
я си за братец не милей,
че братец било потребно
за нужно време, за помощ!
Като си Петър издума,
извади ножче буйновче
в сърцето да се удари;
тогаз е Павел подскочил,
че му ръката улови.
Петър си ножче захвърли,
прегърна Павла с две ръце,
с бистри го сълзи облива,
милни му думи хортува:
- Халал да ти е, Павеле,
бащина стока и мъка,
бащино скъпо имане,
до два ми коня хранени
със двата сиви сокола.
Живичък бъди за мене,
каквото ази за тебе -
един за други до гроба!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015