* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
Петър Павел, двамата,
бащино тежко имане.
Петър на Павел думаше:
- Хайде бе, бате, хайде бе,
хайде бе да се разделим,
ниви на дюлюм да делим,
ливади с тънки синджири,
лозята, бате, ред по ред.
Павел на Петър думаше:
- Петре ле, братче по-малко,
сега е време пролетно,
сега се дялба не дели.
Нивите не пожънати,
ливади неокосени,
лозята, братче, необрани.
Петър на Павел повтори:
- Сандисах, бате, биктисах
хората с нас да приказват,
дерлина да ни развалят.
Хайде бе да се разделим!
Почнали дялба да делят,
всичко поравно делили
за нищо не се скарали.
Остава още да делят
до два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Соколи ако разделят
един за друг си пищяха.
Конете ако разделят
един за друг с цвилеха.
За тях се двама скарали.
Павел Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
да станеш рано в неделя,
да сготвиш гостби всякакви,
в гостби отрова да сложиш,
ти да си Петър отровиш,
имане на нас да остане.
Подранил Павел в неделя,
повел ми коне хранени,
вземал ми сиви соколи,
отиде татък надолу,
долу ми в росни ливади.
Чуди се мае Петранка
какво да прави да стори.
Най-после Петранка намисли.
Тя си на Петър думаше:
- Петре ле, булин деверо,
нещичко ще те помоля,
ти да ме, буля послушаш.
Ти легни, буля, сред къщи,
пък аз ще да те покрия
със бяло платно през глава.
Кога си дойде батя ти
тебе под платно да найде.
Стигнал ми Павел в ливади,
пуснал е коне да пасат.
Като нагоре погледна,
в облак се орле виеше.
Литнаха сиви соколи,
орле на земя свалиха,
бели му меса късаха.
Орлето пищи, говори:
- Проклета да е майка ми,
три пъти в годината да ражда,
едно ми братче не отгледа,
от соколи да ме отърве!
Като чу Павел тез думи,
бързо се назад завърна,
на външни порти похлопа.
Петранка го посрещнала,
с черна кърпа на глава.
Павел Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
аз ти на шега порекох,
ти го наистина стори.
Пусто опустяло имане,
кога самичък останах.
Че стана Петър през платно.
Павел си братче прегърна
и си на Петър думаше:
- Петре ле, братче по-малко,
всичко бащино имане -
соколи, коне хранени,
нека са твои отсега!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015