* * *

Делба на двама братя

Делба с' делят два брата родени,
единот е Мурчо господарин,
по-малийот Янкула войвода.
Разделиха села и чифлидзи,
разделиха поле и планина.
Им остана коня и пехливана
и два брата пилци соколови.
Им остана хърти и загари,
свои куки, свой вишни сараи,
сиво стадо дванайсет хиляди.
Тога вика Янкула войвода:
- Брате мои, Мурчо господаре!
Ти си женет, просто тебе кукя,
сиво стадо дванайсет хиляди.
Ти си женет, а я сум си ерген,
прости мене хърти и загари,
сива коня, два брата сокола -
кон да вяхнам, лова да си ловам.
Тога вика Мурчо господарот:
- Брату мили, Янкула войвода!
Не съм кукайца в куки да седам,
не сум овчар овци да ти пасам,
аз сум по-стар, я кье си приимам,
кье приимам таткова оружя.
Мурчо вика своя първа любов:
- Дай оруже, коня, бърза коня!
И любов му коньот оружила,
и на бинег коня му технала.
И Мурчо си на коня вяхнало,
закарало хърти и загари
и два брата пилци соколови
и на любов яко наръчува:
- Аз кье ходам во гора зелена
да прошетам, лова да половам;
жив оставам Янкула войвода,
ка кье дойдам, умрен да го найдам.
Да му правиш господарска манджа,
да му правиш со люта отрова,
да го служиш оно благо вино,
благо вино со люта отрова!
Ак' ти мене, любов, не послушаш,
на твой рамена глава не кье стое.
Ако мене ти, добро, послушаш,
голем дар тебе кье те дарувам.
И си пойде во гора зелена.
Три дни шетал, три дни Мурчо ловал,
нищо лова той не изловал.
Изпущил два брата соколови,
ги е пущил вишем по н ебето.
Там найдоха едно орле пиле,
го удриха два брата соколи,
едно го бие долу под криля,
друго го бие над криля.
Орле пиле се е наделило,
си слезело долу на земята;
го носеха на Мурчо господар.
Орле пиле дробни сълзи рони
и на Мурчо веле и говоре:
- Ако беше и брат ми со мене,
твои пилци неке приближеха.
Тога Мурчо викнало да прлаче:
"Пиле що е (пиле), не може без брата,
ами мене що чудо ме найде!"
И се врати дома да си ходе,
на път среде църна арапина
и на Мурчо вика, се привика:
- къде е, Мурчо, брат ти да т' откине?
Мурчо пущи коня да си бега
и арапин со боздугана хвърли
и го удри по юначки плещи,
дури гърди му се изпукали,
църни кърви дури си изтекле -
от мало с беганье откинало.
А що беше Мурчовица млада,
она била хитра ем разумна!
Сготвила е господарски манджи,
намест' отров медовина клала
и канила свой девера Янкула
да го гостит с господарски манджи
и го пои с блага медовина.
На Янкула право му кажуве:
- Мой девере, Янкула войвода!
Твой брат от лова кье дойде,
мене лошо той ми наръчало -
как кье дойде, живо да н' те найде.
Ти се молям, Янкула войвода,
да си легнеш, жив-мъртовец биди.
И Янкула снаха послушало,
и легнало на вишни сараи.
Мурчовица с платно го покрила,
над глава му свеки запалила,
на глава си църно превързала
и коси си она разплетела,
и излегла на тежките порти
да пречека Мурчо господарот.
Ето иде Мурчо господарот,
от юначки гърди кърви течат
и от очи дробни сълдзи течат
отдалеку своя любов пита
дал' е живо Янкула войвода.
Мурчовица веле и говоре:
- Я си тебе, добро, почуяла,
на Янкула отрова сум дала
и Янкула млодо си умрело.
Как си дочу Мурчо господарин,
мошне горко на него паднало,
защо веке не е живо брате.
И от коня оно е слезнало,
со лютина сабя потъргнало
да изсече своя първа любов.
Тога вика Янкула войвода:
- Мои брате, Мурчо господаре!
Сабар чини, още сум си живо.
Как го виде Мурчо господарин,
со радост се на диван качуве,
с братска любов брата здравувало,
на свой любов дар е дарувало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015