* * *

Делба на двама братя

Се скарали, джанъм, два бракя родени,
се скарали бракя, делба кье се делят.
Тие без бракя от Едрене града,
кье си делят бракя нихна татковина.
Како нашло време делба да си делят,
тога турчин цела земя наша влегвит.
А тие си биле първите богати.
А що имаа бракя делба да поделят?
Първо имаа они три кули со злато
и си имаа двадесет и пет чифлидзи,
имаа си още триесе планини,
имаа си още сто хиляди овци,
имаа още една коня лястовица,
имаа си още два сиви соколи,
що ловеа они всекакви пилиня,
и имаа сабля, стрела й боздугана,
и сабля и стрела от сребро и злато.
Тие беа бракя от Едрене града,
тие без бракя първи ми богати,
първи ми богати на овой бел света.
Първи беше, джанъм, тие двама бракя.
Първи беше, джанъм, господарот Петре,
по-мал брат си беше Никола войвода.
Петре беше женет и со мали деца,
а Никола беше още неженето,
и той си ми беше двайсет и пет години.
Делба си ми делит по-голем брат Петре.
Не а делит Петре како за делейне,
току делит Петре, како що му чинит:
и си вземат Петре добрите чифлидзи,
и си вземат Петре добрите планини,
и си вземат Петре най-добрите овци,
вземат още коня, вземат два соколи
и си вземат Петре саблатя и стрела,
саблята и стрела й тежка боздугана.
Тога се разплака по-мал брат Никола:
- Ах ти, брате Петре, що ме делиш сега?
Ти мене делиш сега, турчин нас кье газит.
Аз те имам наместо от татко,
а ти ме делиш още неженето.
Ти се молям, брате, господаре Петре,
дай ми мене барем една кула злато,
дай ми бърза коня, дай ми два соколи,
дай ми сабля, стрела й тежок боздугана,
другото богатство държи го за тебе.
Ти си имаш жена и мали дечиня,
а аз сум неженет, с турчин кье се биям.
Една кула злато кье раздам по народ,
по народ и моята верна дружина.
Кье се борам, брате, дору душа имам,
да не видя, брате, турчин да ме газит.
Азе сум си войвода, сакам да загинам
и колко кье можам, и тебе кье те бранам.
Колко се налюти господарот Петре,
шамари му удари нему по зъбите.
Силен юнак беше по-мал брат Никола,
силен юнак беше, не му отгоори,
ни тежко му рече на брата си Петре,
само си излезе негде да прошетат.
Ама види Петре, що си му он смисли...
Му извика Петре на млада Петреица:
- Я ме слушаш тизе, моя верна жена,
утре много рано пред зора да станеш,
да си ми побавиш хъртои и загари,
да си ми наружиш коня-ластойца,
да си ми нараниш и двата соколи,
да си ми наостриш и сабля, и стрела,
да ми сготвиш ручек за гора зелена -
утре рано на лов азе кье да ходям,
во гора кье шетам, тамо кье вечерам.
А кога кье доит брат ми, за да ручат,
еден добър ручек нему да му напрайш
и да си му пущиш вино тригодишно
и по виното му отрова да хвърлиш,
да си го отруеш, да си он загщинет,
за да нема кои богатство да делит.
Петреица беше домакинско чедо,
тога се разплака и нему му рече:
- Да ме чуеш тизе, господаре Петре,
да даит Бог, Петре, уста да ти капнет,
како си ми каил брата да загубиш!
Али си си слушал по земя що стана:
за бърго ми време турчин нас кье сгазит
и сето богатство нас кье ни се грабит.
Заробен кье паднеш ти во турски ръце,
ако немаш брата, за да те отбранит.
Чуму ти е тебе то пусто богатство?
Много се налюти господарот Петре,
тога си а фати, под нозе а сгази,
тога сабля търгна и му се похвали:
- Види сабла, верна Петреице млада?
Ако си не чиниш, како аз ти казвам,
че ти и пресечам нозе от колена,
кье ти и пресечам ръце от рамена
и кье ти извадам твойте църни очи,
и кье те остаам слепа, улогава,
та тебе да се чудит мало и големо,
по пътища тизе да ойш дасе раниш!
Тога Петреица пак го си му рече:
- Я слушай ме ти, мой волен господаре,
добре ти е тебе, сабля са во ръце,
удри сабля сега, за утре не ме остай,
барем да си умрам чиста аз пред бога!
Девер ми е по-мил мене и от брата.
Тога ми пистигна войвода Никола.
Нищо не си рече. Вечера се сготви.
Вечераат бракя, с ним и Петреица,
тая све му сготви за гора зелена.
Петре си излена, тая го изпрати.
От пътната врата Петре пак му рече:
- Що сам ти заръчал, да не заборавиш!
И отиде Петре во гора зелена,
малко що прошетал - шест сахата време.
Лошо сърце имал, нищо не уловил,
му се сдодеяло, под сенкя си седна,
Кога се опули под ведрото небо,
току се зададе едно пиле лично.
Това пиле беше орле кръстатово,
пиле пролетело дур от Цариграда.
Си го пущи Петре единиот сокол,
за да го уловит орле кръстатово.
Орлето со сокол двамца се бориха,
а Бог даде тогай, соколот ми падна.
Пропище му другиот сокол от ръцете,
пищит пиле, пищит како люта змия.
Тогай се зачуди господарот Петре
защо пиле пищит како змия люта.
Се опули Петре кон ведрото небо,
тога виде Петре, сокол кье погинит,
тога го изпушчи и другиот сокол.
Му отиде сокол на брата му помощ:
два соколи беа, до два мили бракя,
го фатиа орлето живо два соколи
и го донесоа на Петрета в ръце.
Стои орле тогай жално-жалоито,
дробни й кървави солдзи от очи ронит.
Тога само себе Петре си гоорит:
- Ах ти пиле, пиле, ти лично орленце,
защо плачеш, пиле, кървай солдзи рониш?
Ти си падна, пиле, на богата ръка,
кье те ранам, пиле, со овнешко месо,
кье те поям, пиле, вино тригодишно,
кье те държам, пиле, со овнешко месо,
кье те поям, пиле, вино тригодишно,
кье те държам, пиле, во широки бафчи,
ти кье живиш, пиле, во най-лепи цвекя!
Милостивиот Бог той ден каза чудо:
Бог му даде уста н' орле кръстатово,
орле тогай като човек проговори:
- Айде ти бре Петре, Петре господаре,
налет да е, Петре, твоето ранейне,
ексик да е, Петре, твоето поейне,
попитай ме, Петре, и аз да ти кажам
каква жалба имам и аз на сърцето.
Пред три дена, Петре, там во Цариграда
царот Мехмед турски со войска пристигна,
битка ми отвори со цар Костадина.
И аз имаф едно, едно мило брате,
а той ми се сгоди близо на земята.
Една пуста стрела брата ми го удри,
мъртъв падна брат ми там во Цариграда,
зато сега и аз, Петре, роб да паднам.
Али да им беше живо брате,
кье си уловефме твоите соколи,
ама си ни било църно написано:
пред три дена брат ми да загинет,
а и аз днеска роб да паднам овде.
Ти се молям много, господаре Петре,
удри сабля, Петре, глава пресечи ми,
без брат не се живит на белиот света!
Тога господарот Петре ником падна,
во несвес се найде, одвай се разсвети.
Кога се разсвети, на метайне падна
и ми се прекръсти, и Бога се молит:
- Прости ме ти, Боже, мене много грешен,
види, Боже, тишки брат со брат се барат,
а аз имам брата, сакам да го губам!
Па си се наведе Петре господаре,
на коньот копита му ги целиваше
и на коньот Петре тако прогоори:
- Ай ти, коне, добра, бърза лястовице,
како да ми знаеш, много да ми бързаш.
Само да го наиш во живот Никола,
само злато азе теб кье те полеам
и кье си покана гости-приатели,
кее се веселиме шест недели време,
още едноч азе нема да се делам!
Ако найда брата ми загубен,
и азе сам себе ки си се загубам,
нека да останет сега стока пуста,
чуму ми е мене живота без брата!
И си вяфна коня господарот Петре,
от гора си идет како ветър силен.
Тога беше време токмо ми от ручек,
ручаа снаха со девер како брат и сестра.
От висока кула тогай си догледаха,
кье си идет Петре, от гора се вракят,
от гора се вракят како силен ветър.
Тога се разплака млада Петреица
и тежко му стана войвода Никола:
- Защо плачеш, верна снаха Петреице,
да ми кажеш право, жити мили бракя.
Дали ти е тежко, оту кье се делям,
дали ти е страшно да не чинам кавга
со мойот брата, со твойот господар?
Верувай ми, снахо моя Петреице,
жими бога, снахо, жими и земята,
за твой хатър азе нищо не ви вземам.
Тога си му каже Петреица млада:
- Я погледай тизе кон десната страна,
ето идет брат ти, господарот Петре,
како силен ветър от гора зелена,
како силен ветър мошне налютено.
Защо азе си плачам, че ми е наръчал,
че ми е наръчал, за да те отруям,
та да си останет богатството за нас.
Аз девер те имам, по-мил и от брата,
кабул не те чинам, младо да те губам
и не ми е жалон, оту аз кье гинам,
ами ми е жал за двоица мили бракя.
Ако да си удрит Петрета на мене,
пък знам, оти тизе не кье да го търпиш,
кье си се загубаа тие двата баркя
се заради мене - една женска пола!
Ако сакаш, брате девере Никола,
ти да ме почеуш що кье да ти речам:
я ми се направи мъртъв и однафол,
да видиме брат ти що кье да ми чинит!
Никола ми беше и юнак, и умен,
си у почу снаха, млада Петреица,
си се напрай мъртъв, мъртъв и однафол,
тая го направи как вистина умрен.
Кога викна тая да го тъжит-жалит,
целиот ми народ тамо ми се собра,
мало и големо на чудо се нашле:
како да ми умрет, без да паднет болен!
У бърго ми време пристигна и Петре.
Кога виде Петре много народ собран,
се разплака Петре, со силен глас вика:
- Я излези вамо, млада Петреице,
що е ово чудо, за нас що се стори?
Умна жена беше, чедо домакинско.
Тая мисе сети, оту стана пишман,
па си зеде тая еден прат до челик
и излезе тая коня му да дръжи.
Солдзи ронит тая, на Петрета рече:
- Слези бърго, Петре, от бързата коня
да си го целиваш твойто мило брате.
Бог ни го опрости твойот брат Никола.
Нищо не му рече господарот Петре,
си я търгна сабля сам да се загубит.
Петреица удрит со челик по сабля,
па ми стана сабля трошка по трошица.
Со голем глас викат Петреица млада:
- По-бърго, девере, мой брате Никола,
стани сега, оти сакат да се колит,
пишман той се стори и умот му дойде.
Кога ми си стана на нога Никола,
мало и големо на чудо станале.
- Бравос - му викаха си на Петреица.
Халал му на майка, млеко що доила,
двата брата тая и спаси от смъртта.
Па си поканиа гости-приатели,
па си веселиа Петре и Никола
ни мало, ни много - шест недели време,
още еднъж веке не се разделиха.
Кога е наближил турчин да се биет,
тие разтуриа две кули со злато
и и раздадоха на народ рисянски.
Битка ми правиха три години време,
ама си видоха: толку Бог си рекол,
оту не се может веке да се държит.
Па станаха тиа два бракя родени,
станаха по сиот народ рисянски,
та си отидоха бракя во Русия,
ама на турчинот не се предадоха.
Тамо го ожени брата си Никола.
Бог му даде ними чеда проикопцани:
не се делят бракя, ни па нини деца,
род роднини живат и се помилуват,
живат зади четиристотин години.
Бог да даит любов по целата земя,
по целата земя и по сите бракя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015