* * *

Делба на двама братя

Павел на Петра думаше:
- Братко ле, братко Петре ле,
я хайде да се разделим,
нивята със синджир ще теглим,
лозята ред по ред четем,
коне и сиви соколи.
Петър му жално дожаля,
той на Петранка думаше:
- Петранке любе, Петранке
аз ща по къра да ида,
със коне и сиви соколи,
пък тебе ще ти поръчам -
наготви гостби всякакви,
вътре да сложиш отрова,
брата Павла повикай,
Петранке, да го отровим,
всичко за нази да остане,
коне и сиви соколи,
нивя и росни ливади!
Петранка, булка хубава,
тя си Павела повика
и му всичко разправи,
каквот е Петър поръчал:
- Драгинко, драги Павеле,
жив се на мъртъв престори
и се в стая опъни,
бяло те платно покривам,
да те бате ти завари.
Кат си Петър седеше,
пусна сиви соколи,
едно са птиче погнали,
птичето жално пищеше,
люто майка си кълнеше:
- Майно ле, стара майчице,
три пъти да си мътила,
да си ми братче измътила,
от соколи да ме отърве!
Кат зачу Петър тез думи,
много му тъга дотъжа
и си конете раздели -
хубаво да се увери;
коне жално цвилеха,
цвилеха един за други.
Петър си конче отвърза,
отвърза и го препусна,
бърже на порти лопаше:
- Петранке любе, Петранке,
бърже ми порти отваряй,
каквот ти, любе, заръчах,
дано не си го направила!...
Като си Петър влезе,
кат видя Павел сред къщи,
извади ножче от пояс
да се в сърце удари.
Павел под платно подскочи
и му ножчето улови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015