* * *

Делба на двама братя

Проговори звездица Даница:
- Таком Бога, тия месец,
кул се било у третю вечер,
та те нема на небо да грееш?
Изговори тия сам месец:
- Я съм бил у третю вечер,
я съм бил у Русию землю,
там седели два брата рождени:
све су благо разделили,
саде коня су не разделили
и сос нега сива соколенца.
По-стари сака коня да узме,
а по-млади ги за сватбину не даде.
Тега проговори по-старият брата,
проговори со свою първо любу:
- Да отруеш по-младога брата
и я чу са соколем идем.
Када дойдем, брата под покров да найдем.
Он ушел у лов,
па отишел у сине езер,
па си пущи сиво соколенце
да улови пловку златокрилку.
А оне биле много на родуту,
та на соколе крила потрошише.
А сокол пище, у небу се чуе.
Тогай он се тешил:
- Тай си, сиво соколенце!
Чу те чувам до твоят живот.
Проговори сиво соколенце:
- Тежко мене, док ме ти чуваш,
тежко мене без брата рожденог.
Он се тек вернуе на дом,
да си иде, да затече брата с душом.
Де мине през моста камен,
конят се строши ногу у копито,
та и он се пищи - у небо се чуе.
Па он нему говори:
- Тай се, коню, немой да се пищиш,
че те чувам до твоя живота.
- Тежко мене, док ме ти чуваш,
тежко мене без брата рожденог.
А он остави коня на път,
скоро търчи дома да се стигне,
да се найде брата с душом.
А снахата била много досетница.
А она извела девера тога на високи чардак,
прекрила го с то бело платно
и запалила му тее жълте свече.
А он през двор търчи:
- Леле любе, леле първо любе!
Що ти река, да ми си отворила?
А она рекла:
- Що ми си казал, све сам завършила.
Тога он извади остри ножи
да убоде свое клето сърце,
а тагай вану свое първо любе:
- Немой, войно, не съм завършила:
обишла да види како жал за брата!
Она брата живога завила,
не го уморила -
да види како жал за брата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015