|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Двама се братя делили,
двама братя - близнака,
Петър и Павел, двамата.
Всичко по равно делили,
със тънките синджири,
а ниви с тънки въжета,
лозето ред по ред броили,
парите с кантар мерили.
Не могат да си разделят
по два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Павел Петранки думаше:
- Любе Петранке хубава,
заран по-рано ще станеш,
завърни бели ръкави,
замеси тесто кисело,
опечи бели хлябове,
заколи бяла пауна.
Уготви гостби всякакви
и ги със отрова посоли,
та Петър да си отровиш,
на назе, любе, да остане,
всичко имане бащино!
Нали е Петранка разумна,
това го не е сторила,
но си на Петър казала,
на мъртъв да се престори,
та като дойде Павел -
мъртъв да го завари.
Павел Петранки думаше:
- Азе ще, любе, да ида,
у бащини росни ливади,
конете да си напаса,
и още соколи разведа.
Като в ливади отиде,
той си под круша полегна,
и се нагоре загледа.
Там сиво орле съгледа,
пусна си сиво соколче,
та при орлето отиде,
във люта борба се забили.
Соколче на Павел продума:
- Я ми пущи братлето,
орле на земя да повалим!
С човки му очи вадеха,
с нокти му пера скубеха.
Орленце жално пищеше,
майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, мамо ле!
Два пъти гнездо да си вила,
три пъти да си мътила,
за мене братче да има.
Павел му много дожаля
и при Петранка отиде.
На портите й почука,
и си й тихо повика:
- Стори ли, любе Петрано,
онова, дето ти затъчах?
- Всичко е, любе, готово!
Рече на Павел Петранка.
Тогава Павел въздъхна:
- Халал да са ти, братко,
по два ми коня хранени,
и два ми сиви сокола,
само братец да имам.
Моравица, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|