* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делиха,
Петър и Павел двамата,
всичкото равно делиха,
бащино тежко имане -
нивите с аршин мериха,
лозята кютюк по кютюк,
пък тези жълти жълтъци,
тях с ока теглили.
Всичкото равно делили,
за нищо не се скарали,
само едно останало -
до два ми сиви сокола
и два ми коня хранени,
не моят да ги разделят.
Като соколи разделят,
един за други пищяха;
като конете разделят,
един за други цвиляха.
Петър на Петранка продума:
- Петрано, либе Петрано,
днеска е делник събота,
утре е света неделя.
Аз ще да ида, да ида
в нашите росни ливади,
пък ти рано да станеш.
Замеси бяло кисело,
заколи клъста юрдечка,
че сготви гостби угодни,
във тях отрова да гудиш,
брата ми дано отровиш,
бащино тежко имане
всичкото на нас да остане!
Подрани Петър в неделя,
че се на коня качува,
двата сокола той взема.
Че отиде Петър, че отиде
в тези росни ливади,
натири коне да пасат,
той си под круша полегна.
Като си Петър лежеше,
към синьо небе гледаше,
в небо се орле виеше,
волен, доволен като цар.
Петър си орле съгледа
и на орленце завидя
и си сокола подхвърли
орленце да си удави.
Сокол нагоре летеше,
когато орле той стигна,
а че са двете сбориха.
Сокола пищи и дума:
- Бре Петре, ти мой сайбийо,
я да ми пуснеш братчето
на помощ да ми пристигне,
орленце да си хваниме,
на земя да го свалиме!
Петър си сокола зачува
и други сокол изпрати
на помощ да му, бре, иде,
орленце да си те свалят.
Като си сокол отвърза,
бързо си сокол полетя,
че си орленце хванаха.
Орленце пищи и дума:
- Проклета да си, майно ле!
Толкова лято голямо,
шест гнезда да си извила,
шест пъти да си мътила,
брат на мен да си гледала,
на помощ да ми пристигне.
Това орленце издума
и се на земя повали,
на Бог душа предаде.
Петър си това зачува,
бърже се, на конче качува
и си соколи поведе
и си към тях потегли.
Пък тази хубава Петранка,
рано Петранка станала,
станала, манджи сготвила,
заклала клъсти юрдечки
и на девера си думаше:
- Драгинко, Павле деверко,
ти се на умрял престори
насред, бря, къщи да легнеш,
аз ще те с платно покрия!
Павли буля си послуша,
насред си къщи той легна,
че се на умрял престори.
Буля му го с платно прекрила,
викнала, та заплакала.
Ето го и Петър пристига
и на Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
аз ти на шега продумах,
а ти го взема за истина!
Защо брата ми отрови?
Тежко му й, либе, и горко
който си брата, бре, няма!
Това си Петър говори,
Павли под платно изскочи,
че се на крака изправи.
Тогава Петър думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
я сложи манджи всякакви!
Петранка гостби сложила,
дълги трапези налагат,
три дни са яли и пили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015