* * *

Делба на двама братя

Двама се брата деляха,
Иван и Стоян двамата,
два брата, до два близнака.
Всичко поравно деляха,
гора на дюлюм деляха,
нивите с аршин меряха,
лозя с кютюк брояха,
парите с шиник меряха,
алтъни с ока тегляха.
Само остана, остана
до два ми сиви сокола,
до два ми бели гълъба.
Иван на Стоян продума:
- Стояне, братко Стояне,
да си соколи не делим,
че един без други не могат,
един се от други не делят.
Че си соколи оставиха,
наедно соколи да хранят.
На Иван се е паднало
нивите долмалиите,
лозята маврудлиите,
горите мешелиците;
на Стоян са е паднало
нивите кайраклиите,
лозята рехавиците,
кории сеченаците.
Той на Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
ти стани рано в неделя,
заколи тлъста юрдечка,
наготви манджи всякакви,
в тях тури жълта отрова,
Ивана да си отровим,
имане на нази да остане!
Петранка й рано ранила,
заклала й тлъста юрдечка,
сготвила й манджи всякакви.
Стоян биволи изкара
долу ми във ливадите
да си биволи той пасе.
Като си биволи пасеше,
Стоян под круша седеше,
горе в небето гледаше -
до два ми сиви сокола,
до два ми бели гълъба,
те се с орле боряха.
Като си орле кълвяха,
черни му кърви църтяха,
бяло му месо късаха,
черни му пера скубеха.
Орленце жално пищеше:
- Проклета да си, мамо ма!
Толкова лято голямо,
не можа да ми измътиш
едно ми орленце братченце,
мене на помощ да дойде,
соколи да си надвием.
Като ме кълват соколи,
черни ми кърви църтяха,
бели ми меса късаха,
черни ми пера скубеха
и мене жив ще разкъсат!
Стоян под круша седеше
и си орленце слушаше.
Като си зачу тез думи,
той си биволи изкара,
бърже ги в село закара.
Още до двори нестигнал,
той си от пътя извика:
- Петранке, либе Петранке,
дето ти ази заръчах,
да не си го сторила,
сторила и направила!
Петранка Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
всичко, каквото заръча,
ази го, либе, направих!
Твойта е дума голяма,
твойта се дума не мести.
Аз заклах тлъста юрдечка,
наготвих манджи всякакви,
в тях турих жълта отрова,
та си отрових Ивана.
Ето го Иван, че лежи
с бяло платно сред къщи!
Стоян при Иван отиде,
и си за Иван плачеше,
дребни си сълзи ронеше,
и си на Иван думаше:
- Прости ми, братко, прости ми,
голямо лошо направих!
Петранка, булка разбрана,
га ми си Стоян изпрати
долу ми в росно ливаде
биволи Стоян да пасе,
тя на Ивана казала:
- Иване, драги деверко,
мене ми Стоян заръча
да заколя тлъста юрдечка,
да сготвя манджи всякакви,
в манджи отрова да туря,
тебе, деверко, да отровим,
имане на нази да остане.
Халал да ти е, Иване,
халал да ти е имане.
Стори се, Иване, жив-умрял,
ний ще над тебе да ревем,
доде раздумаме батьо ти!
Стори се Иван жив-умрял,
в къщи го с платно покриха.
Ето го Стоян, че иде
и си за Иван плачеше.
Иван отдолу слушаше,
мъчи се да се утрае,
не можа да се утрае,
че скочи Иван на крака
и си батьо си прегърна.
Петранка, булка хубава,
стана, трапеза положи,
положи манджи всякакви,
седнали да ядат, да пият.
Стоян си викна й провикна:
- Блазя му, още преблазя,
който му й булче разбрано!
Който се жени - да пита,
булчето да му й разумно,
разумно, от рода да бъде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015