* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
за нищо не се карали,
ама ми са се скарали
за два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Петър се много ядоса,
изкара коня хранени,
и взема сиви соколи,
и на Марийка поръча:
- Либе Марийо, Марийке,
аз на ливади отивам,
с мойте коне хранени,
хубава гостба да сготвиш,
вътре отрова да сложиш,
брат ми Павел да отровиш,
всичко на нас да остане!
Петър в ливади отиде,
конете на края върза
и легна да си почине,
към небесата погледна,
и видя сиво соколче,
соколите си той пусна,
почнали силно да грачат,
соколчето да убият.
Соколче грачи, говори:
- Бог да убие майка ми,
два пъти в година пили,
мене си само упили,
няма кой да ми помогне.
Кат видял Петър соколи,
много му мъчно станало
и се на конче той метна,
право на село отиде,
и на портите извика:
- Любе Марийко, Марийке,
каквото съм ти поръчал,
дано не си го свършила!
Марийка Петър продума:
- Каквото, либе, поръча,
всичко съм го сторила.
Петър вкъщи отива,
страшна картина той видя.
Павел си мъртъв лежеше,
с венец от китки на глава.
Кат видя Петър това чудо,
той си се виком провикна:
- Много аз сбърках, братко льо,
дет на Марийка поръчах
в гостби отрова да сложи,
тебе, братче, да отрови!
Тогаз Марийка казала:
- Аз не те, любе, послушах,
най си те, любе, излъгах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015