* * *

Делба на двама братя

Павал, Петър до два мили бра=,
до два мили бракя!
Я Петър му потийом говори:
- Айде да се, брате, разделяме.
А Павал му потийом говори:
- Таком Бога, Петъре юлавче,
айде, брайно, сега да велиме,
да приберем ниви и ливади,
да приберем това бело грозгье.
А Петър му потийом говори:
- Е, Павале, Павале юлавче,
я чу, брайно, лесно да разделим -
нивите че на декар дельиме,
а ливади сос ситни синджире,
а грозгьето на кютюк че деляха.
Послуша го Павал добър юнак,
раздельиа бащино имане -
всичко са си бракя раздельиле,
ни се биле бракя, ни карали.
останале два коня раньети,
останале два сиви сокола.
Кога било, море, на Петровден
а Петър си нл любе говори:
- Таком Бога, Петрунке невесто,
я че карам два коня раньети,
че ги карам у росно ливагье
и че водим два сиви сокола,
ти, Петрунке, мене че ме слушаш:
да заколяш два бели пауна,
да ти, любне, благо ти уготвиш,
да наточиш вино и ракия.
да натураш две силни отрови,
да отровим Павел по-мал брайно,
да останаха два коня раньети,
да останаха два сиви сокола.
Павел ойде у честните църкви.
Па се чуди Петрунка невеста,
па се чуди, море, и се мае
що да чини, море, как да прави,
да не трови Павала юнака...
Заклала е два бели пауна,
благо ги е любе уготвила,
не турила той силни отрови.
Дошел си е Павал добър юнак,
дошел си е низ честните църкви,
Петрунка си на Павал говори:
- Таком Бога, Павале юначе,
брат ти Петър лоша дума дума,
он си сака тебе да отрови,
да останат два коня раньети,
да останат два сиви сокола.
Я чу, браче, тебе да научим:
я си легни на черната земня,
я че хвърльим това бело платно,
че завием тая черна кърпа,
па че, браче, по двори да ходим,
па че, браче, тебе да си редим.
Слушал я е Павал добър юнак -
легнал си е на черната земня,
я Петрунка, снаха жалостивна,
отрезала това бело платно,
та покрила Павала юнака,
завила е тая черна кърпа.
по двор оди, по двор жално плаче.
Петър си е коньете откарал,
откарал ги у зелени ливади,
полегнал е под круша ситница,
погледнал е воз ясното небо,
согледал е тоя черен орел
да се вие над Петра юнака.
Я Петър си соколе говори:
- Таком Бога, два сиви соколе,
качете се вишем на небото,
да свальите това черно орле.
Слушаха го два сиви сокола,
изхвръкнаа горе на небото.
та свальиа това черно орле,
свальиа го, море, на земнята.
Я орле си жално-милно пиши:
- Клета да си, моя стара майко,
що не си си шест гнезда извила
и шест пъти ти да си матила,
та и азе братче да си имам,
от соколе да си ме отърве...
Тогай ми се Петър подосети
за негово милото братенце
и веднаг се назаде повърна,
забрал си е два коня раньети
и със него два сиви сокола,
па си дойде дома на дворове,
почука си на новите порти:
- Излезни ми, Петрунке невесто,
да отвориш тия нови порти,
имам нещо тебе да продумам -
ако не си брата отровила,
да го, любне, тизе не отровиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015