* * *

Делба на двама братя

Пили, яли два брата рождени,
пили, яли три дни и три нощи,
между них се бракя, бре, скарали,
поченали делба да си делят.
Един беше ашик Димитрия,
други беше ашики Стефана.
Проговори ашик Димитрия:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
дай на мене бащино оружие,
оружие и два сиви сокола!
А що беше ашики Стефана,
на брата си вели и говори:
- Леле брате, ашик Димитрия,
я на тебе ниви и ливади,
я на тебе това сиво стадо.
А що беше ашик Димитрия,
он си е па дума, бре, продумал:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
не сам орач ниви да ти ора,
нито овчар овци да ти паса,
ни сам косач ливади да коса,
мене требе бащино оружие!
Па си стана юнак, та ойде,
та ойде тия хладни яхъри,
та си справи тая добра коня
и си справи два сиви сокола,
па си повика негово любие,
на любие си върло поръчува:
- Е ти, любо моя, слушай мене,
що чем я тебе да си поръчим!
Я поодим у гора на лова,
ти да идеш у сивото стадо
и да хванеш това рудо агне,
да направиш товай сладок ручок
и да туриш отров суламена.
Да си повикаш мой свойго брата,
да поруча от рудото агне,
оно младо са си се отрови
и сага стока нам да остане!
А що си е Богдана невеста,
она си е хитра и разумна.
Отиде си у сивото стадо,
та си хвана това рудо агне.
Хванала го и го е заклала.
Не турила отров сулимена,
но турила меда и шекера,
па викала своего девера
да си руча товай сладок ручок.
Па седнали ручок да си ручат,
продумала неговата снаха:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
слушай мене що чу теб да кажа:
щото беше ашик Димитрия,
отиде си по гора на лова
и на мене върло си наръча
тебе младо я да те отрова
и сата стока нам да остане.
щото беше ашики Стефана,
поронило тия дробни съзи
и на снаха вели и говори:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
наручай се от той сладки ручок,
па се напрай мъртво починато,
кат' се върне твойго свой брата,
ако найде тебе у живота,
че ми сече нозе от колена,
че ми сече ръце от рамена,
че ми връти мои църни очи,
кой ме види, че да се зачуди.
Щото беше ашики Стефана,
послуша си неговата снаха,
направи се мъртво починато.
А що беше неговата снаха,
покрила го с това бело платно,
запали му тия жълти свещи.
като беше ашик Димитрия,
като беше по гора на лова,
нищо лова нема да го сретне.
Па си седна под бука зелена
и погледна вишом под небеса -
видел си е орле кръстатово.
Пущил си е едно с иво сокле
да си хване орле кръстатово.
като ойде това сиво сокле,
место сокле орле да си хване,
от орле сокле че да погине.
Провикна се това сиво сокле:
- Стопанине, ашик Димитрия,
я ми пущи мойго свойго брата
да си хвана орле кръстатово!
Пущил си е и другото сокле,
свалиле са орле кръстатово,
дали са го Димитру на ръка.
Що е орле, дробни съзи рони.
Продума му ашик Димитрия:
- Що си жалиш, орле кръстатово,
не си паднал на лоши сайбия,
че те раним, що ти сърце сака.
А орле му вели и говори:
- Пуста да е от мен твоя рана,
я не жалим за твойата рана,
току жалям мои девет братя -
седем души у битка загинаа,
още двама ние останаме,
от сутра се на ручок скараме,
на ручоко брата си утепа.
Ако беше брат ми у животи,
от твои соколи ни перо немаше,
а камо ли они мен да хванат.
Па що беше ашик Димитрия,
на умо си е дума продумал:
- Фала богу, фала единемой,
що е пиле, пък за брата жали,
а азека що сам си заръчил?
Па си пущи орле кръстатово
и си яна тая добра коня,
и си взема два сиви сокола,
и на коня вели и говори:
- Оди, добро мое, оди да ходиме,
ега найдем брата у живота.
Ако найдем брата у живота,
че те поим меда и шекера,
че те зобим суха леблебия.
А що беше тая добра коня,
връвя коня, коку що си може,
ни го ветер току достигнува,
ни го сънце току догревува.
Отишли са на негови двори.
Като слуша, женски глас износи
и мирише той тъжен тамян.
Като слази от добрата коня,
качува се на високи чардак.
Като вижда неговия брата,
дека лежи сос платно покриен,
на глава две свещи загорени,
извадил е това рудо ножче
да се убоде у клетото сърце.
Що беше негово пръвно любе,
оно му е дума продумало
и му хвана тая десна ръка,
не даде му он да се убоде,
па си викна, коку що си може:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
стани, брате, на юнашки нозе,
че си убоде твойго свой брата,
да си умре младо и зелено,
да си остана млада вдовица,
да ти кукам като кукувица.
Па си рипна ашики Стефана,
па си рипна на юнашки нозе.
Двама са се бракя пригрънале,
у лице се двама цаливале,
па не са се бракя ич скарали,
ни са бракя за делба мислили.
Живеале сто-й-петдесе годин,
раздели ги тая църна земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015