* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Парите с кантар теглили,
нивите с въжа мерили,
ливади с тънки синджири,
конете взели да делят,
конете не се делели,
един за друг цвилили,
соколи взели да делят,
соколи не се делели,
един за друг пищели.
Петър Петранка продума:
- Аз ще на поле излеза,
конете да си разходя,
а ти ще рано да раниш,
хубави гостби да сготвиш,
в тях отрова да сложиш,
брата Павела да отровим,
та всичко бащино имане -
за нас, Петранке, да остане!
Петранка, булка хубава,
нали е булка умница,
тя на девер си казала
на умрял да се престори
и с бяло платно да го покрие.
Петър, на поле кат излязъл,
в небето се орли биели,
едното пищи и плаче:
- Проклета да си, майко ма,
дет си ме едно родила,
та си нямам мил братец,
на помощ да ми дойде,
от враг да ме оттърме.
Петър се назад повърнал
и му жалба дожаляло,
и от порти вика на Петранка:
- Да не би отрова да си сложила,
брат ми да си отровила?!
Като в къщи влиза,
брат му с бяло платно покрит.
Викнал Петър, заплакал,
тогаз брат му от легло се наддигнал
и се двамата прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015