* * *

Делба на двама братя

Море, ка си биле до две мили бракя -
Павле господарче и Петруш войвода,
много се милувале, много се имале.
Дяволт влизуве мегю двете бракя,
та се разкарали, та се разтепале,
са си разделили двете мили бракя,
татково имане и таткова стока.
Ред дойде да делят таткова сабя,
таткова сабя и бърза коня.
Тогай му веле Петруш войвода
на по-голем брат Павле господарче:
- Варай, братко, Павле господарче,
ти си имаш млада невеста,
ой, аз си немам млада невеста,
су нея радост да си правям,
ой, аз су таткова сабя, су таткова коня се радвам!
Не му отговори Павле господарче,
тежко му стана, жал го прихвана.
Тогай му вели на нейна дос невеста:
- Ой те, невесто, дос мила невесто,
аз кье си ходям на лов су коня,
ти си направи ручок су отрова -
да го нагостиш Петруш войвода!
Па си тръгна на лов да оде,
взе си бърза коня, загариня, соколе.
Невеста веле на Петруш войвода:
- Ой те, Петруше, мило деверче,
брат ти наръча да те отруям,
ти наприме' се су нови руби,
па си легни спроти слънце,
кье те завиям су бело платно,
кье ти запалям голема свекя,
кье те покадим су тамян,
така да те найде Павле господарче.
Цял ден ходил Павле господарче,
лов не ми ловил, нито видел.
Кога се враке Павле господарче,
си видуве едно синьо пиле,
що си лети нависоко и си цифкя.
Пущи Павле господарче сиво соколче -
да си го фати синьото пиле.
Ка се достигная, ка се разчопкая,
едното чопкя, другото чопкя -
не можат да се надилят.
Тогай повикуве сиво соколче:
- Ой те, Павле, мойо господарче,
пущи го, пущи моето братче,
да го съборме синьото пиле!
Ка се събрали двете бракя, двете соколе,
го събория синьото пиле
и го донсея на Павле господарче.
Синьото пиле сал си цъфкя и си плакя,
и си роне дробни сълзи.
Тогай му вели Павле господарче:
- Кажи ми, пиле, синьо, бре, пиле,
защо плакяш, защо сълзи рониш?
- Ка да не плакям, Павле господарче,
аз си имах едно братче,
ние си паднахме на Косовско поле
да си поядме месо от юнаци,
там изпаднаха косовски ловачи,
ми го убиха моето братче!
Ако брат ми беше су мен' -
пет соколе не можаха да ме соборат,
за то си плакам, Павле господарче!
Тежко му стана на Павле господарче,
тогай го пущке синьото пиле
да си пооди, да си поплакя,
ем да си потъжи и сълзи порони.
Тръгнува Павле дома да си дойде,
дома да си дойде, брат да си найде.
На път сретуве младо юначе,
на камен дека седи и си плакя,
сълзи дека рони и си жали.
- Ой, юначе, младо юначе,
що си така тъжно и жално?
Отговоруве младо юначе:
- Ние си бехме до две бракя,
лоши люде брат ми убия,
сега не знам и дека да ходям!
Тогай по-скоро Павле тръгнува,
ка си дойдува, на тамян му мериса,
ву куки влева - брат мъртовиц видува...
Ка си видува брата мъртовиц,
ножче изваге да се убоде.
Тогай му вели дос невеста:
- Ой те, бре, Павле, Павле господарче,
брат ти е, Павле, живо мъртовче!
Стана Петруш войвода,
се прегушнаха двете мили бракя,
се прегушнаха, се разплакаха,
пак се субракяха, зайно заживея...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015