* * *

Делба на двама братя

Делили ми се, делили
до два ми братя близнака.
Нивите с въже мереха,
лозе ред по ред брояха.
Най-подир ми се скарали
за два ми коня хранени.
Щом конете разделили,
те един за друг цвилели.
Една ми светла неделя,
Петър ми рано стана
и на Петрана думаше:
- Булке, Петрано, Петрано,
утре ще рано да станеш,
хубави манджи да сготвиш,
в манджи отрова да сложиш,
и брат Павел да каниш.
Дано си го отровиме,
цело богатство да вземеме.
Петър си конче яхна
и си по ниви потегли,
по ниви, още ливади.
Като си конче яхаше,
конче си жално зацвили.
Петър го за вода завел,
водица да го напои.
Водата беше кървава
и конче вода не пие.
Петър си конче поведе
надолу, по течение.
Тамо си Петър намери
птица орел със счупен крак.
Петър си птица хванал
и си крачето превързал.
Реката се избистрила,
конят се с вода напива.
Орелът-птица извиква:
- Проклета да си, майчице,
дето ме без братче остави;
брат братчето си не храни,
тежко му, който го няма!
Петър си конче оседла,
и право в къщи завърна,
и на Петрана продума:
- Петрано, булка хубава,
какво ми с брата направи?
- Какво ми, Петре, поръча,
това съм, Петре, сторила.
- Братко ле, братко Павле,
какво с тебе направих!
Орел си майка проклина,
че го без брат оставила...
Тогаз се Павел събужда
и на Петър продумва:
- Не плачи, братко, не плачи,
имаш невеста хубава...
Не ме тя отровила,
а с хубави манджи хранила
и с руйно вино поила,
затуй съм си сладко заспал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015