* * *

Делба на двама братя

Двама се браке делили,
всичко на две делили,
току остале, остале,
тие ми врани кончета,
тие ми два сиви соколи
и две кучки ловчийки.
Делили врани кончета,
едно за друго рипали,
делили сиви соколи,
едно за друго пищели,
Делили кучки ловчийки,
една за друга лаяли.
Стоян си Петрани думаше:
- Азе ща, либе, да ида
в тая гора зелена
с тия ми кучки ловчийки
и тия ми сиви соколе,
тебе те тука оставам,
тизе ще рано да станеш,
хубаво ще си омесиш,
хубаво ще си уготвиш,
брат ми Иван ще поканиш,
и ще го, либе, отровиш.
Отиде Стоян в гората,
Петрана омеси, уготви,
девер си Иван повика:
- Стани, братче, да ядеш.
Нали е умна, разумна,
смешала вино и ракия,
та си Иван упоила,
та легна Иван, та заспа.
С бело го платно завила
и свещи факлии запалила.
Стоян, като в гора отиде,
пущи си кучки ловчийки
и тия ми сиви соколи.
Видели ми са орленце
и се соколи спуснали,
орленце да си уловят.
Викна се, провикна орленце:
- Проклета да е, триклета,
моята майка орлица,
дваж гнездо е правила
и три пъти е мътила,
какъв годе братец да имам,
от смъртта да ме избави!
Сетил ми се млад Стоян,
какво на Петрана заръчал,
бързо си соколи помамил
и двете кучки ловчийки,
право дома си отиде,
от далече плаче Стоян, вика:
- Либе Петрано, Петрано,
стори ли какво ти заръчах?
Петрана Стояну думаше:
- Не съм го, либе, отровила,
а най съм го упоила!
Стоян при Иван отиде
и на Ивана думаше:
- Я стани, братко Иване,
нещо да те науча,
кога вземеш да се жениш,
да мислиш и да размислиш
от кои хора ще вземеш.
Петрана е от хора разумни,
разумни и гостолюбни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015