* * *

Делба на двама братя

Седнали ми са два братца
бащино имане да делят,
бащино имане голямо.
Сал си двамцата знаяха
и го двамцата делиха:
единия каквото речеше,
другия каил ставаше;
другия каквото речеше,
другия каил ставаше.
А че са останали, останали
два коня, до два близнака,
на ено са сърце лежали,
ена ги й майка кърмила.
На едина да ги дадяха,
другия каил не става;
на другия да ги дадяха,
другия каил не става.
И са останали, останали
дор два ми сиви сокола.
На едина да ги дадяха,
другия каил не става;
на другия да ги дадяха,
другия каил не става.
Павле Павлювци думаше:
- Павлювце, моя пръвнино,
нещичко ще ти обадя,
ще ли ме, мари, послушаш?
Заколи клъста юрдечка,
хубаво да я наготвиш,
наточи вино червено
и върла бистра ракия,
че си повикай, повикай
моето братче Иванчо,
я пък на тебе драгинко.
Хубаво да го нагостиш,
хубаво да го напоиш,
че да го, Павлювце, затриеш.
Пък аз ща, мари, да ида
у нашите големи чаири,
у нашите зелени чумени
конете да си напаса,
соколи да си расода.
И си конете възседна,
и си соколи поведе.
Павлювца, булка хубава,
тя й била много разумна,
тя й била хитра и разумна.
Той както й заръча
и тя му работа завърши.
Заклала й клъста юрдечка,
че я хубаво наготви,
че си повика, повика
нейния драгинка Иванча,
че го хубаво нагости
и го хубаво напои.
Двамцата ели и пили,
че му са дрямка додряма,
че й легнал да си подреме.
Буля му, хитра, разумна,
че си Иванчо покрила
с нейния пъстър раваник,
че си на вънка излязла,
често за Павля гледаше.
Като си й Павле отишъл
конете да си напасе,
соколи да си расоди,
отде ми се й съвзело
едно ми пъстро орленце,
връз соколче са й спуснало,
да се й соколче сдавило.
Че го й гледало, гледало
негойто братче соколче,
върху орленце са й спуснало
да си братчето отърве.
Че гледал ги й Павел и слушал -
каква са гад-гадинка,
не знаят език да думат,
че пак един за други жалеят.
"Како си сторих, направих,
без едно братче останах!"
Тогаз си конче възседна
и си соколи поведе,
че си във село отиде.
Негойта булка разумна,
тя на вратника седеше,
на Павля порти отвори.
Павле до Бога викаше:
- Павлювце, първа пръвнино,
аз каквото ти заръчах,
мър завърши ли го, Павлювце?
Павлювца, хитра, разумна:
- Не бой са, Павле, не бой са!
Драгинко лежи у къщи.
Павле у къщи увлезе
и си на Иванча викаше:
- Я стани, братче Иванчо!
Халал да ти са от мене
два коня, дор два близнака
и два ми сиви сокола.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015