* * *

Делба на двама братя

Двама братя, до два близнака,
Петър и Павел двамата,
всичко по равно делиха,
делиха, не се скараха.
Нивите с въжа мериха,
лозята ред по ред делиха,
парите с кантар теглиха,
най-подир те се скараха
заради нищо и никакво,
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Ако соколи деляха,
един за други пищяха;
ако конете деляха,
един за други цвилеха.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
хубава, още разумна,
ти стани рано зарана,
наготви гостби всякакви,
в тях отрова да сложиш,
Павел на гости ще каним
и да го, Петранке, отровим,
всичкото тежко имане,
на нази то ще остане!
Петранка, булка хубава,
нали е много разумна,
станала, гостби сготвила,
и Павел на гости поканила.
Павел в къщи пристъпва,
Петранка виква, заплаква:
- Драгинко, драги девере,
бате ти на града отиде,
на мен заръка заръча,
да те, драгинко, отровя!
Аз това няма да сторя,
ти се на умрял престори,
аз ще те с платно завия
и ще те с цветя закича.
Бате ти, като се върне,
да видим какво ще стори.
Петранка рече и стори.
Петър се от града завръща,
като си вратата отваря,
брата си умрял заваря,
викнал и заплакал Петър:
- Булка, хубава Петранке,
на какъв час ти заръчах,
ти нали си, мари, разумна,
защо туй нещо направи?
Всичко имане да е взел,
само братеца да ми е жив,
че без брат не е хубаво!
Като чул Павел и станал,
и те се мило прегръщат.
Той на Петранка думаше:
- Много си, Петранке, умничка,
умничка и разумничка,
от днес нататък ще живеем
заедно всички във къщи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015