* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичко равно делили,
нивите - декар по декар,
лозята още ред по ред,
чаири - с дълги синджири.
За нищо не се скарали,
само си и те имали
дор два ми коня хранени
и два ми сиви сокола,
кога ми коне деляха,
един за други цвилеха,
кога ми соколи деляха,
един за други пищяха.
Петър Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
аз ще си на лова отида,
хубави гостби да сготвиш,
във тях отрова да сложиш,
брата Павела да отровиш,
всичко на мен ще остане!
Ах, че си Петър заминал,
Еленка гостби сготвила
и си Павела викнала,
и на Павела разказа,
какво й е Петър поръчал.
Нали Еленка бе умна,
тя си на Павел думаше:
- Хай, да се на мъртъв направи,
аз ще те с платно покрия
и ще ти свещи запаля,
да видим Петър какво ще прави.
Петър из гората ходи,
глас на птиченце зачува,
жално ми птиченце пищеше,
други го птици биеха.
Тогаз си Петър помислил -
ако беше братче да има,
то щеше да го отърве.
Бързо си във тях отива,
отдалеч Петър викаше:
- Каквото ти, Еленке, поръчах,
да не би да си го свършила?
Еленка на Петър отговаря:
- Кога не съм ти изпълнила,
че и сега да не го свърша.
Петър, като в къщи влязъл,
брат му сред стаята прострян,
жалко си Петър плачеше:
- Я стани, братко Павеле,
всичко, каквото е останало,
на тебе, братко, ще го дам!
Павел си главата повдигнал
и повече не се скарали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015