* * *

Делба на двама братя

Два брата делба деляха,
два брата, като два близнака.
Нивите с въже мериха,
ливадите - с дълги синджири,
а лозята - ред по ред.
За нищо не са се скарали,
най-са се братя скарали,
за два ми сиви сокола
и за два коня хранени.
Ако соколи деляха,
соколи жално пищяха -
един се друг не деляха
Ако конете деляха,
конете жално цвилеха -
един се друг не деляха.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
сутринта рано да станеш,
хубави гостби да наготвиш
и в тях отрова да сложиш.
Дано се Павел отрови -
всичко бащино да имаме,
на нас Петранке, да остане.
Петранка, булка хубава,
сутринта рано станала,
хубави гостби наготвила,
вътре отрова не сложила.
Петранка на Павел думаше:
- Павле ле, мили драгинко,
я слушай, Павле, я слушай,
бате ти какво заръча:
- Хубави гостби да наготвя,
в тях отрова да сложа,
тебе Павле да отровя,
а всичко бащино имане
на нас, драгинко, да остане.
Сутринта рано аз станах,
хубави гостби наготвих,
но в тях отрова не сложих.
Сега да се нахраним,
ти на мъртъв ще се престориш,
аз ще те с платно покрия
и ще ти свещица запаля.
Като е Петър походил
из тая вита планина,
из тая гора зелена,
той се е много уморил.
Не найде лова никъде,
па рекъл Петра да седне,
та малко да си почине
и да си пийне водица.
Като е Петър поседнал,
поседнал Петър, полегнал
и се нагоре обърнал,
Петър си ми съгледал
едно ми сиво орленце,
горе в сини облаци.
Петър е пущил бял сокол -
като е сокол излезнал,
па се с орле хванал.
Борили се, що се борили,
нито се сокол подава
нито се орле подава.
Петър е пущил и брат му -
като се сокол извило,
та си при орле излезло,
па си го двама хванали,
па за крилца държали,
перо по перо скубали,
жълти му очи кълвали
и го на Петър донесли.
Орленце жално пищеше:
- Проклета да си, мале ле,
три пъти да си носила,
два пъти да си люпила,
по едно да си чувала,
та и аз братец да имам,
от соколи да се отърва.
Като е чул млад Петър
и той се сетил за брат си.
Скоро соколи улови,
па ги в кафез затвори.
Най си пуще орлето
у дома да си иде.
Кога Петър у дома отиде
отдалеко извика:
- Либе ле, либе Петранке,
какво ти тебе заръчах,
дано не си го свършила,
голяма дара ще ти даря.
Ала Петранка продума:
- Либе ле, либе Петре,
Мога ли, либе, смея ли,
смея ли да го не свърша?
Нали се, либе, закани,
че ще ми главата отрежеш,
па ще я на кол забиеш.
Я ела, либе, Петре ле,
брат си Павел да видиш -
още му гори свещица.
Петър си вкъщи влязъл,
като е видял брат си
и се назад повърнал.
Извадил остро си ножче,
да се в сърцето прободе.
Петранка, булка разумна,
скоро си ръка задържа
и си на Петър думаше:
- Петре ле, първо венчило,
брат ти не е отровен.
Тогаз се Павел надигнал
и двама се братски прегърнали
и повече не се делили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015