* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делиха,
до два ми близнака,
Петър и Павел, двамата,
бащино тежко имане.
Парите с шиник мереха,
нивята с въжа мереха,
ливади с тънки синджири,
лозята ред по ред четяха -
за нищо не са скараха.
най-подир останаха
дор два ми коня хранени,
дор два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за друг цвилеха.
Ако соколи разделят,
един за друг пищяха.
Петър на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
утре ми рано подрани,
топли обеди да сготвиш,
в обедите отрова да сложиш -
брата ми Павля да отровиш.
Петранка умна, разумна,
сготвила топли обеди
и право при Павля отива:
- Драгинко, братко Павльо ле,
дай да те нещо поуча,
батко ти какво заръча -
отрова в обеди да туря
и да те, братко, отровя.
- Аз ще се на умрял престоря,
като се бате завърне -
ти ела, буле, при мене
и викни, буле, заплачи!
Ето и Петър пристига.
Петранка, булка разумна,
тя при Павля отива
и викнала, и заплакала:
- Павльо ле, булин деверкьо,
що стори, Павльо, направи,
ей го, и батко ти пристига?!
Петър при Петранка отива.
Да видиш чудо голямо -
Павел се от сън събужда
и батя си прегръща:
- Халал да ти й, батко, имане,
че буля ми живота подари!
Рече си Павльо и замина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015