* * *

Делба на двама братя

Богдан и Павел два брата,
бащин си имот делели,
бащино тежко имане,
нивите с декар мерили,
ливади синджир дърпали,
парите с шиник мерили,
златото с ока теглили.
За нищо не са скарали,
най се скарали, свадили
за два ми врани атове,
за две ми хрътки хранени
и за два сиви сокола.
Да си атове разделят -
един за друг ще цвилят;
да си хрътките разделят -
една за друга ще лаят;
да си соколи разделят -
един за други ще пищят.
Богдан на Станка думаше:
- Станке ле, хитра, разумна,
аз ще ида, Станке, в ливади,
врани атове да паса,
соколи да се разходят,
хрътките на лов да пусна.
А пък ти, Станке, а пък ти,
да сготвиш гостби всякакви
и наточи вино червено,
във виното тури отрова,
брата ми Павля повикай,
да си брата ми отровиш,
дялбата за нас да остане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015