Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Делба на двама братя

Двама се бракя напили,
напили и се скарали,
скарали и разделили
бащино тежко имане,
майчина бела премена.
Злато със кантар мереха,
сребро с терзия теглеха,
места с конопци мереха,
ливаги с пръке делеха.
Та ми остана, остана
до два ми коня близнаци,
до два ми сиви соколи,
до две ми кучки ловджийски.
Ако конете разделят,
един за други цвилеха,
дорде се братски сбереха.
Ако соколи разделят,
един за други пищеха,
дорде се двама сбереха.
Ако кучките разделят,
една за друга виеха,
дорде се двете сбереха.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
заран е света неделя,
ти рано да си подраниш,
омеси бела погача,
заколи тлъста пауна,
наготви гостби всекакви
и във гостбата да туриш
отрова и мишомора.
Па смешай вино, ракия,
брата Йована повикай,
та си Йована погости,
погости, още упои,
упои, либе, отрови,
конете да си не делим!
Па я ще рано да стана,
изведа коне близнаци,
поведа сиви соколи
и тия кучки ловджийски.
Па ще да ида, да ида
в бащини росни ливаги,
конете да си попасат.
Рано Петкана станала,
месила бела погача,
заклала тлъста пауна,
наготви гостби всекакви,
па смеша вино, ракия,
па си Йована повика,
та си Йована погости,
погости, още упои.
Йован си в соба увлезна,
та си на одър полегна.
Та си Петкана влезнала,
бел си го прекров прекрила,
факлия му гори до глава.
Стоян отиде, отиде,
бащини си росни ливаги.
Пущи си Стоян конете,
под крива круша полегна
и си нагоре гледаше.
Що си ми Стоян съгледа?
Едно ми сиво орленце
във ясно небо хвърчеше.
Стоян соколи думаше:
- До два ми сиви соколи,
скоро, по-скоро хвръкнете,
та ми орленце хванете,
с новте му пера скубете,
с клюне му меса късайте,
надоле го с глава сваляйте.
Че ми соколи хвръкнале,
та ми орленце хванали.
Орленце пищи и дума:
- Мале ле, мила майчице,
три пъти да си отгледала
и азе помощ да имам!
Стоян се в орле заслуша,
па се Стояну нажали,
че нийде без братец не може.
По-скоро стана, отиде,
та си във къщи влезнало
и си собата отвори (...)

 


Койнаре, Белослатинско; трапезна (Стоин-ТВ, № 3686; =Арнаудов-БМ 1964, № 61); непълна.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015