* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
Петър и Павел двамата.
Всичко по равно делили,
за нищо не се скарали.
Останали неразделени
дор два коня хранени
и два ми сиви сокола.
Ако конете разделят -
един за друг ще цвилят;
ако соколи разделят -
един за друг ще пищят.
Тогаз се братя скарали.
Петър ми, по-големия,
в събота рано подрани
и на Петкана думаше:
- Петкано, моя първнино,
аз ще на лова отида,
ти сготви гостба отровна
и брата ми Павел отрови.
Бърже си навън излезе
и обседла коне хранени,
помами сиви соколи
и извън село излезе..
Погледна къмто небето,
съгледа орел в небесата.
Повдигна Петър изпрати,
изпрати сокол на лова.
Изпищя сокол, вдигна се,
настигна орле, сбиха се.
С нокти си очи вадеха,
с нокти си пера скубеха,
орлето пищи, надвива.
Тогава Петър изпрати
втория сокол на помощ.
Изпищя сокол вдигна се,
на брат си помощ да даде.
Двата сокола задружно
са орлето победили.
Орлето пищи и пада,
люто си майка кълнеше:
- Майчице, проклета да си,
три пъти гнезда ти виеш,
три пъти пилци мътиш,
едно ми братче не отгледа,
сега да ми помогне!
Щом чу Петър тез думи,
спомни си що е заръчал
на свойто либе Петкана.
Бърже се назад повърна,
от далече вика Петкана:
- Петкано либе, Петкано,
жив ли е още брата ми?
Петкана Петър думаше:
- Нали ти си ми господар,
каквото каза, това стана!
Петър във къщи увлезе,
Павел сред къщи лежеше,
със бяло платно бе покрит.
Викна ми Петър, заплака:
- Павле ле, братко Павле ле,
я стани, братко, стани,
пусто остало имане,
стока се, братко, намира,
брат не се, братко, намира!
Като чу Павел тез думи,
той се над платно надигна,
брата си Петър прегърна.
Петкана, булка разумна,
тя си на Петър думаше:
- Как да го, Петре, погубя,
като го малко заварих,
малко заварих, отгледах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015