* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Нивите с въжа мериха,
ливади с тънко синджири,
лозята ред по ред делиха.
За нищо не се скарали,
най-подире се скарали
заради нищо и никакво -
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете щом отделиха,
един за други цвилеха,
соколи щом отделиха,
един за други пищяха.
Павел Петранке продума:
- Петранке, булке хубава,
да станеш утре заранта,
хубави гостби наготви,
в гостбите отрова да сложиш,
брата ми Петър да отровиш,
нивите, още лозята,
конете, още соколи,
всичко на нас да остане.
Павел конете възсяда,
в бащини ги ливади закарва,
соколи с него той взема,
сред нивата той ляга.
Погледнал долу нагоре,
горе се орле виеше.
Соколи си той пусна,
а че орлето нападат,
бели му пера късаха,
черни му кърви течаха.
Орлето пищи, говори:
- Проклета да е майка ми,
три пъти в лятото тя мъти,
едно ми братче не отхрани,
от соколи да ме отърве.
Щом дочул Павел тез думи,
бързо соколи прибира,
а че си конете възсяда,
право си у тях отива,
на порти чука, ем вика:
- Излез, Петранке, отвори!
Петранка порти отваря
с черна кърпа забрадена.
Павел Петранке дума:
- Аз ти на шега, мър, казах,
ти го истина извърши.
А че му Павел домиля,
остро си ножче извади
да се в сърцето прободе.
Петър под плат го гледаше,
веднага брата си той хвана.
Павел си дума продума:
- Петранке, булка хубава,
ти си била, булка, разумна.
От тук нататък ще кажа:
- Нивите, още лозята,
конете, още соколи,
нека са негови отсега.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015