* * *

Делба на двама братя

Де гиди, вино червено,
върла размесна ракия,
проклето било пиянство,
таман ми добро не стори,
и вчера, и отзарана,
и оназ вечер, и снощи....
Упили са се два брата -
но в пиянство се скарали...
Скарали, да си разделят
бащино тежко имане -
нивите, по угарете,
ливаде - по есаците...
Всичко си братски делили,
злато с капани мериле -
сребро с кантар делили,
ниве, ливаде, делили,
със въжа са ги мериле,
остало да си разделят,
два коня и два сокола -
свидно им да ги разделят.
Ако конете разделят -
един за други цвилеха,
ако соколе разделят -
един за други пищеха...
Стоян Петкани продума:
- Де гиди, либе хубаво,
заколи тлъсти юрдечки,
наготви манджи всякакви -
наточи вино, ракия,
и тури вътре отрова,
па викай, либе, брата ми,
та па го, либе, нагости -
нагости, още напои,
давно са братец отрови
нам да остане имане -
конете и соколете...
Стоян си конче возседна -
увзе кошница соколе,
отиде в росно ливаде,
и седна Иван, на сянка -
и пусна коне на паша...
Петкана, булка хубава,
закла тлъсти юрдечки,
направи манджи всякакви,
наточи вино, ракия -
но не турила отрова.
Та па Ивана повика,
та го Петкана, нагости -
нагости, още напои,
та си се Иван, бре упи
и си е сладко той заспал..
Стоян си седи на сянка,
в небеса хвърчи сив орел -
Стоян соколе пусна,
та си орела хванаха -
с клюне му очи вадеха,
с нокте му пера скубеха...
Орелът пада и пищи,
и кълне, още майка си -
- Проклета да си, мамо ле,
толкова лято, голямо,
сал мене ли си излюпила,
та братец не ми излюпи -
ни братец, нито сестрица,
да дойде да ме избави,
от тия сиви соколе?
Как зачу Стоян орелът,
че и той за братец милее -
за братец и за сестрица,
тогиз са Стоян досети:
- Що сторих азе, направих,
дето Петкана заръчах,
брата ми да ми отрови.
Пиленце, що е пиленце,
и то за братец милее...
Измами Стоян соколе,
та ги в кошница турна -
возеедна коня хранена,
право у дома отиде,
в порти влиза и вика:
- Либе Петкано, хубава,
щото ти либе заръчах,
давно не си го сторила...
Петкана, булка разумна,
тя на Стояна продума:
- Азе го либе, направих,
ей го, вов къщи де лежи...
Стоян си вов къщи влезе,
Иван се от сън събуди,
и на Стояна думаше:
- Бае ле, бае, Стояне,
защо си толкоз кахърен,
дали ти някой зло стори?
Стоян Ивану продума:
- Никой ми нищо не сторил,
но аз заръчах Петкани,
тебе да те нагости -
нагости, още, напои,
давно са, братец отровиш -
нам да остане имане...
Стоян Петкани продума:
- Де гиди, либе хубаво,
заколи тлъсти юрдечки,
направи манджи всякакви -
наточи вино, ракия,
па викай, либе, роднини, -
роднини, близки комшие,
да ядем, още да пием -
за братовото ми здраве...
Петкана, булка хубава,
заклала тлъсти юрдечки,
направи манджи всякакви -
наточи вино, ракия,
па си викале роднини -
роднини, близки комшие.
Като са яли и пили,
Стоян им дума продума:
Роднини, близки комшие,
слушайте що ще ви кажа:
ако са някой зажени,
хубаво да си разпитва,
и жена от сой да взема,
че аз заръчах Петкани,
брата ми да ми отрови,
Петкана, булка хубава,
а тя не го е сторила.
Ако кутренце вземате,
хубаво да разпитвате -
дали е от джинс майка му,
лежи ли близо до стадо,
лае ли често нощеска,
гони ли вълкът далеко
тогиз си кутре вземайте...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015