* * *

Делба на двама братя

Остале ми са, остале
два брата, до два близнака,
остале ми са сираци.
Те си имане делиха:
с кантар жълтици мериха,
с шиник грошове делиха.
Остале ми са, остале
два коня неразделени
и до два сиви сокола.
Ако соколе разделят,
един за други грачеха;
ако кончета разделят,
един за други цвилеха.
Стоян Иванки думаше:
- Либе Иванке, Иванке,
азе ще, либе, да ида
във това поле широко,
кончета да си разода,
соколе да си пропусна,
пък ти, Иванке, да вземеш
братец на гости да викаш,
да готвиш манджи всякакви,
да сложиш вътре отрова,
та да го, либе, отровиш -
да ни кончета останат
и тия сиви соколе!
Булка му нищо не рече.
Стоян си стана, отиде,
та си соколе пропусна
низ това небе високо
и кончетата расоди
низ това поле широко.
Отде се взема гарванче,
та го соколе грабнаха.
Гарванче граче и плаче:
- Проклета да е майка ми,
де не е братец родила
от сокол да ме отърве!
Като си зачу млад Стоян,
бърже си свали соколе,
па си кончета пропусна,
та си у дома отиде
и от портите викаше:
- Либе Иванке, Иванке,
какво ти, либе, наредих,
давно не си го свършила!
Иванка, чедо разумно,
щото й Стоян нареди,
тя си Стояна не слуша:
наготви манджи всякакви,
та си драгинко нагости,
па си му тихом казваше:
- Батьо ти си ми нареди
с отрова да те отрова.
Просни са, мъртвец та стани,
свещица да ти запаля,
та като доде батьо ти,
давно го жалба нажалей!
И ръйка ми е станало.
Като си дойде млад Стоян,
той си Иванка питаше,
а Иванка му казваше:
- Нали ми, либе, нареди,
азе си всичко направих.
Стоян брата си погледна
и вов глава са удари.
Па като брат му оживя,
той на Иванка думаше:
- Либе Иванке, Иванке,
как та майка ти возпита,
баща ти още майка ти,
та ми братеца поживи!
Кога се, младо, ожениш,
да питаш и да разпиташ,
чедо от соя да вземаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015