* * *

Делба на двама братя

Скарали са се, скарали
два брата, до два близнака,
в пиянство са се скарали,
а в трезвено се делили.
Делили, що са делили
бащино си имане:
ниви, ливади, добитък
и чисто злато стамболско,
всичко поравно делили.
Остало си е, остало
до две ми врани кончета
и до две сиви соклета.
Ако кончета разделят,
едно за друго цвилеха,
ако соклета разделят,
едно за друго пищеха.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
разумно още учено,
учено, попска дъщеря,
я стани рано зарана,
наготви манджи всякакви,
па налей буре със вино
и друго с бистра ракия,
че си виното магьосай,
виното и ракията.
Па си повикай, повикай
моето братче Иванчо,
та го нагости, напои
със вино и със ракия,
дано го, либе, отровиш,
та мене да си останат
до две ми врани кончета
и до две сиви соклета.
Пък аз ще рано да ида
в бащино равно ливаде
да си кончета напаса
и си соклета пропусна.
Петкана вика Иванча,
та го хубаво нагости,
нагости още напои
и си го люто отрови.
Стоян в ливаде отиде,
че си кончета отпусна
и си соклета пропусна
магоре в синьото небе.
Орел високо хвърчеше,
соклета орел стигнаха,
с клюнки му крила скубаха,
с нокте му очи вадеха.
Орелът пищи и плаче
и жално-милно нарежда:
- Бог да убие майка ми,
дето два пъти не мъти,
та мене с братец сдобие,
та братец да ме избави
от Стоянови соклета!
Стоян се тъжно провикна:
- Пиленце, мило пиленце,
и то си за брат плачеше.
Що сторих, бре, аз, направих?
Бързо се назад повърна
и на Петкана думаше:
- Дано не ми си сторила
туй, щото съм ти наръчал!
Петкана му отговаряше:
- Как да го, Стояне, не стора?
Ако го азе не сторех,
руса ми коса ще вземеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015