* * *

Делба на двама братя

Скарали са се два брата,
всичко бащино делили,
делили и разделили:
жълтици с шиник мериле,
грошове с кантар теглиле,
ливаде със прът мериле,
ниви с въже мериле.
Да се разделят остало
два коня и два сокола.
Ако конете разделят,
един за други цвилеха,
ако соколе разделят,
един за други грацаха.
Стоян петкани думаше:
- Либе ле, моя Петкано,
аз ща на нива да ида,
ти викни брат ми Никола
да го напоиш, нагостиш
и да го, либе, отровиш.
Петкана, умна, разумна,
викнала брата Никола,
заклала гъска дебела,
наляла вино червено,
червено, троегодишно,
та си Никола угости,
нагости още напои,
постлала му мека постеля,
със рованик го завила
и легана Никола, та заспа.
Стоян на нива седеше
и нагоре си гледаше.
Над него си са виеше
черно ми сиво гарванче.
Стоян си пусна соколе
гарванче да си уловят.
Гарванче с криле трептеше,
а соколе го кълвеха,
руси му очи вадеха,
а гарванче си плачеше,
майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, майно ле,
че не си ми родила
я братец, майно, я сестра,
сега да си ме отнемат
от тия пусти соколе.
Стоян се назад повърна,
та си дома си отиде,
срещнала го е Петкана,
а Стоян си я питаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що ти рекох, стори ли?
А Петкана му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
викнах драгинка Никола,
та го напоих, нагостих
с люто ми биле отрова
и сам го, либе, завила
със рошавият рованик.
Стоян си сълзи ронеше,
а Петкана му думаше:
- Не плачи, либе Стояне,
аз не отрових брата ти.
Стоян се назад повърна
и при Никола отишъл
и си Николу думаше:
- Брате Никола, Никола,
да ми е живо булчето,
че ми уварди братчето!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015