* * *

Делба на двама братя

Петров се татко разболя,
разболя, тежко разлежа.
Той си на Петра думаше:
- Много ви мъка оставям -
хубаво да се гледате,
хубаво да се делите.
На турци да не казвате,
на съгьгье да не ходите,
оти го кажат греховно!
Я ще ве дяля на жиокь.
Петър ще вземе чифликят,
чифликят със яргакькьето -
много го Петра приляга
лиси биволи да води.
И още Петър ще вземе
овцяте със овчарето.
Павел ще вземе дюкянът,
дюкянът - серменлията,
конето - хергелията.
Татко хми легна, та умря
и тъва прошка остави.
Петър чуфтето нарами,
та си за диво отиде
и на булче си думаше:
- Да сготвиш манджа хубава,
да туриш църна отрова,
та че повикай стрика си,
стрика си Павла по-малък,
та да го, булче, отровиш,
дюкянът да си вземеме,
дюкянът - серменлията,
конето - хергелията!
Павел у булка си отиде,
найде булка си, че плаче.
- Ми оти плачеш, булко ле?
- Как да не плака, стриче ле,
кат ми бакю ти наръча
да те, стрико ле, отровя!
- Гледай си, булко, работа,
я ще се сторя жив-умрял,
пък ти се викни, припей се,
дано на батка домилям!
И той се стори жив-умрял.
С бяло го платно покрила,
викнала, та се препяла.
Петър отвънка идеше
и чу булче си, че плаче
и на булче си думаше:
- Я ти се шега шегувах,
пък ти от шега не вземаш,
та ми братлето отрови!
Че викна Петър, препя се.
И Павел стана под платно,
та се всичките сгодили
и много сгодно живяли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015